Выбрать главу

Когато процедурата по запознанството завърши, Балдур каза:

— Гламур и дискурс са двете главни изкуства, в които трябва да се усъвършенства вампирът. Тяхна същност се явяват маскировката и контролът — и като следствие, властта. Умееш ли да се маскираш и да контролираш? Умееш ли да властваш?

Отрицателно поклатих глава.

— Ние ще те научим.

Балдур и Йехова се настаниха на столове в ъглите на кабинета. На мен ми наредиха да седна на червения диван. Това беше онзи същият диван, на който се беше застрелял Брама. Такова начало ми се стори страшничко.

— Днес ще те учим едновременно — каза Йехова. — Знаеш ли защо?

Поклатих отрицателно глава.

— Защото гламурът и дискурсът в действителност са едно и също — каза Балдур.

— Да — съгласи се Йехова. — Това са двата стълба на съвременната култура, които се събират в арка високо над главите ни.

Те замлъкнаха в очакване на моята реакция.

— Не схващам съвсем за какво говорите — честно казах аз. — Как така е едно и също, като думите са различни?

— Те са различни само на пръв поглед — каза Йехова. — „Glamour“ произлиза от шотландска дума, означаваща магьосничество. Тя е произлязла от „grammar“, a „grammar“ на свой ред произлиза от думата „grammatica“. С нея през средните векове са обозначавали различните прояви на учеността, включително и окултните практики, които се асоциирали с грамотността. А това е почти същото като, дискурс“.

На мен ми стана интересно.

— А от какво тогава произлиза думата „дискурс“? — попитах.

— В средновековния латински имало термин „discursus“ — „търчане насам-натам“, „бяг напред-назад“. Ако проследим произхода му съвсем точно, той идва от глагола „discurrere“. „Currere“ означава „бягам“, „dis“ е отрицателна частица. Дискурс е забрана за бягство.

— Бягство от какво? — попитах аз.

— Ако искаш да разбереш — каза Балдур, — то хайде да си почнем по реда.

Той се наведе към своята лекарска чанта и извади някакво лъскаво списание. Разтвори го по средата и го обърна към мен.

— Всичко, което виждаш на снимките, е гламур. А колонките от букви, които са между снимките, са дискурс. Схвана ли?

Кимнах.

— Може да се формулира и другояче — каза Балдур. — Всичко, което човекът казва, е дискурс…

— А как той изглежда при това, е гламур — добави Йехова.

— Но това обяснение е годно само в качеството си на отправна точка… — каза Балдур.

— … защото в действителност значението на тези понятия е много по-широко — завърши Йехова.

На мен започна да ми се струва, че седя пред стереоуредба, която вместо тонколони си има двама юначни вампира в черно. А слушах определено нещо психеделично, от шейсетте — тогава пионерите на рока обичали да режат звука на две, за да усети потребителят стереоефекта в пълен обем.

— Гламурът е секс, изразен чрез пари — каза лявата тонколона. — Или ако щеш, пари, изразени чрез секс.

— А дискурсът — отзова се дясната тонколона — е сублимация на гламура. Знаеш ли какво е сублимация?

Поклатих отрицателно глава.

— Тогава — продължи лявата тонколона — да го кажем така: дискурсът е секс, който не стига, изразен чрез пари, които ги няма.

— В краен случай сексът може да бъде изведен извън скобите на гламурното уравнение — каза дясната тонколона. — Парите, изразени чрез секс, могат да бъдат представени като пари, изразени чрез секс, изразен чрез пари — тоест нари, изразени чрез пари. Същото се отнася и до дискурса, само че с поправка за мнимост,

— Дискурсът е играта на проблясъци на безсъдържателни смисли, които се получават от гламура при дългото му задушаване на огъня на черната завист — каза лявата тонколона.

— А гламурът — каза дясната — е преливащата се игра на безпредметни образи, които се получават от дискурса при изпаряването му на огъня на сексуалната възбуда.

— Гламурът и дискурсът се съотнасят като ин и ян — каза лявата.

— Дискурсът обрамчва гламура и му служи за нещо като изискан калъф — поясни дясната.

— А гламурът вдъхва на дискурса жизнена сила и не му дава да изсъхне — добави лявата.

— Мисли го така — каза дясната. — Гламурът е дискурсът на тялото…

— А дискурсът — отзова се лявата — е гламурът на духа.

— В допирната точка на тези понятия възниква цялата съвременна култура — каза дясната.