Главният проблем, който възникваше първоначално, беше загубата на ориентация сред думите. Докато паметта не въведеше ред във фокусирането, аз можех по най-смешен начин да се заблуждавам относно техния смисъл. Синоптикът ставаше за мен съставител на синопсиси, ксенофобът — човек, който мрази Ксения Собчак, патриархът — патриотичен олигарх. Примадоната се превръщаше във важна дама, вмирисана на цигари „Прима“, a noblesse oblige — в задължение на благородника да практикува кунилингус. Но най-дълбокото от моите прозрения беше следното: аз изтълкувах „Петро-“ не като името на Петър Първи, а като показателно за връзка с нефтения бизнес, от думата petrol. Според тази трактовка думата „петродворец“ подхождаше на всеки разкошен нефтен офис, а известният стих от времето на Първата световна „нашият Петербург Петроград стана в незабравимия този час“ беше гениална догадка на поета за последствията на петербургската среща на G8.
Тази смислова бъркотия се разпространяваше даже върху чуждестранните думи: например аз си мислех, че Gore Vidal не е истинското име на американския писател, а по горкиевски бездомен псевдоним, който идва от „Зор Видял“. Зор Видял, Лука Изял… Същото се случи и с израза „gay pride“. Помнех, че прайд се нарича нещо като социална единица при лъвовете, и преди думата да присветне в паметта ми със своя основен смисъл — „гордост“ — успях да си представя прайд от хомосексуалисти (явно бежанци от хомофобните краища на Европа) сред африканската савана: двама клепоухи самци лежаха в изгорялата трева край сухото дърво, оглеждаха простора и се заиграваха с издутите си мускули; по-млад самец помпаше трицепса си в сянката на баобаб, а около него се мотаеха няколко съвсем млади палета — пречеха, суетяха се, пищяха и от време на време по-възрастният им другар ги плашеше с тихо ръмжене…
Въобще излишъкът от информация създаваше проблеми, много подобни на тези, предизвиквани от невежеството. Но даже очевидни грешки понякога водеха до интересни догадки. Ето една от първите записки в моята учебна тетрадка:
„Думата „западнал“ се състои от думата „запад“ и словообразуващия суфикс „нал“. По същия модел се образуват думи като „изпаднал“ и „краднал“. Не е ли рано да се призовава склонен към такова словообразуване народ под знамената на демокрацията и прогреса?“.
Аз се развивах бързо и без особени усилия, но едновременно с това губех своята вътрешна незапълненост. Йехова ме предупреди, че тези занятия ще ме направят по-възрастен, тъй като реалната възраст на човека е обемът на преживяното. Крадейки чуждия опит, аз плащах за него със своята неопитност, а именно тя е младостта. Но в онези дни случващото се не предизвикваше у мен съжаления, защото запасите от тази валута ми се струваха безгранични. Разделяйки се с нея, аз се чувствах така, сякаш изхвърлям баласт и невидим въздушен балон ме издига в небето.
Обучението по дискурс, според уверенията на Балдур и Йехова, трябваше да разкрие пред мен тайната същност на съвременната обществена мисъл. Важно място в програмата заемаха въпросите, свързани с човешкия морал, с понятията за добро и зло. Но ние подхождахме към тях не отвън, чрез изучаване на това, което хората говорят и пишат, а отвътре, през интимното запознанство с онова, което те мислят и чувстват. Това, разбира се, силно разклати вярата ми в човечеството.
Докато разглеждах различни човешки умове, забелязах една обща особеност. Във всеки човек съществуваше своего рода нравствена инстанция, към която умът честно се обръщаше всеки път, когато на човек му се налагаше да приеме съмнително решение. Тази морал на инстанция бе устроена по такъв начин, че редовно претърпяваше неизправности — и аз разбрах защо. Ето какво съм записал по този повод:
„Хората от дълбока древност са вярвали, че в света тържествува злото, а доброто се награждава след смъртта. Получавало се своего рода уравнение, свързващо земята и небето. В наше време уравнението се е превърнало в неравенство. Небесното възнаграждение днес изглежда като явен абсурд. Но тържеството на злото в земния свят никой не го е отменял. Затова всеки нормален човек, търсещ на земята позитиви, по най-естествен начин застава на страната на злото — това е толкова логично, както и да встъпиш в единствената управляваща партия. Злото, на чиято страна застава човек, се намира в главата му и никъде другаде. Но когато всички хора тайно застанат на страната на злото, което не съществува другаде освен в главите им, то необходима ли е на злото друга победа?“.