Понятието за добро и зло опираше до религията. А това, което узнах на уроците по религия („локален култ“, както се изразяваше Йехова), искрено ме порази. Както следваше от препаратите на статива „Гнозис+“, когато християнството едва-що било възникнало, богът от стария завет се смятал в новото учение за дявол. А след това, в първите векове на нашата ера, с цел укрепване на римската държавност и политкоректност бог и дявол били обединени в един молитвен обект, на когото трябвало да се покланя православният патриот от времето на залеза на империята. Изходните текстове били сортирани, пренаписани и щателно редактирани в новия дух, а всичко останало, както обикновено, било изгорено.
Ето какво съм записал в тетрадката:
„Всеки народ (или даже човек) задължително трябва да разработва своята религия сам, а не да износва парцали, бъкащи от чужди въшки — от тях са всички болести… Народите, които в наше време са в подем — Индия, Китай и т. н. — внасят само технологии и капитал, а религиите им са местно производство. Всеки член на тези общества може да бъде сигурен, че се моли на собствените си буболечки, а не на по-късни допълнения, грешки на преписвана или неточности в превода. А у нас… Да се направи фундамент на националния светоглед набор от текстове, писани неясно от кого, неясно къде и неясно кога, е все едно да инсталираш на стратегически компютър пиратска версия на Windows’95 на турски език — без възможности за ъпгрейд, с пробойни в защитата, с червеи и вируси, че и с прецакана от неизвестен умник динамична библиотека *.dll, поради което системата забива на всеки две минути. На хората им е нужна отворена архитектура на духа. open source. Но юдеохристияните са много хитри. Излиза, че всеки, който предложи на хората такава архитектура, е антихрист. Да оакаш далечното бъдеще от задник менте, останал в далечното минало — ето това е най-впечатляващото от чудесата на юдеохристианството“.
Разбира се, някои от тези сентенции биха могли да изглеждат твърде самоуверени за начинаещ вампир. В своя защита мога да кажа само това, че подобни понятия и идеи винаги са имали крайно малко значение за мен.
Дискурса го усвоявах лесно и бързо, макар и той да ме настройваше на мизантропска вълна. Но с гламура още от самото начало ми възникнаха затруднения. Разбирах почти всичко до момента, в който Балдур не каза:
— Някои експерти твърдят, че в съвременното общество няма идеология, доколкото тя не е открито формулирана. Но това е заблуда. Идеологията на анонимната диктатура се явява гламурът.
Внезапно ме обхвана някакво мъртвешко затъпяване.
— А кое тогава се явява гламурът на анонимната диктатура? — попитах аз.
— Рама — рече недоволно Балдур, — та нали с това започнахме първия урок. Гламурът на анонимната диктатура се явява нейният дискурс.
На теория думите на Балдур и Йехова звучаха ясно, но на мен ми беше трудно да разбера как така снимките на полуголи лелички с диаманти на силиконовите цици могат да бъдат идеологията на режима.
За щастие, съществуваше ефективен метод за изясняване на въпроси от този род. Ако не разбирах нещо, за което говореше Балдур, питах Йехова на следващия урок и получавах алтернативно обяснение. А ако нещо ми беше неясно в обясненията на Йехова, питах Балдур. В резултат на това се придвижвах нагоре като алпинист, опрял се с крака и гръб в стените на процепа.
— Защо Балдур казва, че гламурът е идеология? — попитах аз Йехова.
— Идеологията е описание на невидима цел, която оправдава видимите средства — отговори ми той. — Гламурът може да се смята за идеология, доколкото това е отговор на въпроса „в името на какво беше всичко това“.
— Кое „всичко това“?
— Вземи учебника по история и прочети отново съдържанието.
До този момент аз вече бях погълнал достатъчно концепции и термини, за да продължа разговора на достойно ниво.
— А как тогава ще се формулира централната идеологема на гламура?
— Много просто — каза Йехова. — Преобличане.
— Преобличане?
— Само че трябва да го разбираме по-широко. Преобличането включва преместване от Каширка в Рубльовка и от Рубльовка в Лондон, присаждане на кожа от задника на лицето, смяна на пола и тям подобни. Целият съвременен дискурс също се свежда до преобличането — или нова опаковка на тези няколко теми, които са разрешени за публично обсъждане. Затова ние казваме, че дИскурсът е разновидност на глАмура, а глАмурът е разновидността на дИскурса. Ясно?