— Някак си не е твърде романтично — казах аз.
— А ти какво очакваше?
— На мен ми се струва, че гламурът обещава чудо. Нали вие самият казахте, че първоначалният смисъл на тази дума е „магьосничество“. Нима не го ценят за това?
— Вярно е, гламурът обещава чудо — каза Йехова. — Но обещанието за чудо маскира пълното отсъствие на чудеса в живота. Преобличането и маскировката са не само технология, но и единственото реално съдържание на гламура. И на дискурса също.
— Излиза, че гламурът не може да доведе до чудо при никакви обстоятелства? — попитах аз.
Йехова се позамисли.
— Абе, по принцип може — каза той.
— Къде?
— Например в литературата.
Това ми се стори странно — литературата беше най-далечната от гламура област, която можех да си представя. Пък и чудеса там, доколкото знаех, не се бяха случвали вече от много години.
— Съвременният писател — обясни Йехова, — като завърши роман, прекарва няколко дни над купчина лъскави списания, пренасяйки в текста названията на скъпи коли, вратовръзки и ресторанти — и в резултат на това неговият текст придобива някакво отразено подобие на високобюджетност.
Преразказах този разговор на Балдур и попитах:
— Йехова казва, че това е пример за гламурно чудо. Но защо пък да е чудо? Та това си е обичайна маскировка.
— Не си разбрал — отговори Балдур. — Чудото се случва не с текста, а с писателя. Вместо инженер на човешките души ние получаваме безплатен рекламен агент.
Чрез метода на двойното запитване можех да се справя почти с всеки въпрос. Вярно, понякога той водеше до още по-голяма бъркотия. Веднъж помолих Йехова да ми обясни смисъла на думата „експертиза“, която всеки ден срещах в интернет, четейки за някаква си „експертна общност“.
— Експертизата е невролингвистично програмиране в служба на анонимната диктатура — отсече Йехова.
— Брей, брей — промърмори Балдур, когато се обърнах към него за коментар. — Звънко казано. Само че в реалния живот не е особено ясно кой на кого служи — експертизата на диктатурата или диктатурата на експертизата.
— Как така? — попитах.
— Диктатурата, макар и анонимна, плаща конкретни пари. А единственият реален резултат, който дава невролингвистичното програмиране, е заплатата на водещия курсове за невролингвиегично програмиране.
На следващия ден аз горчиво съжалявах, че зададох въпроса за „експертизата“ — Йехова донесе на урока цял статив с наименование „експерт, общ. № 1-18“. Наложи ми се да гълтам всички препарати. Ето какво си записах в кратката почивка между дегустациите:
„Всеки съвременен интелектуалец, продаващ на пазара своята „експертиза“, прави две неща — изпраща знаци и проституира смисли. На практика това са аспекти на един и същи волеви акт, без който в дейността на съвременния философ, културолог и експерт няма нищо — изпращаните знаци съобщават за готовността да се проституират смисли, а проституирането на смисли се явява начин за изпращане на тези знаци. Интелектуалецът от новото поколение често даже не познава своя бъдещ клиент. Той прилича на растящо на десктопа цвете, чиито корени се хранят с неведоми сокове, а прашецът му отлита извън монитора. Разликата е, че цветето за нищо не мисли, а интелектуалецът от новото поколение смята, че соковете достигат до него в замяна на прашеца, и води сложни шизофренични калкулации, които трябва да определят тяхното правилно взаимозаплащане. Тези именно калкулации се явяват истинските корени на дискурса — мъхнати, сиви и влажни, лежащи сред зловоние и мрак“.
Изминаха само няколко дни, а вече знаех думата „културолог“. Вярно е, нея също я разбирах неправилно — това е, мислех си аз, уролог, който така подробно е изучил човешката пикочно-полова система, че се е сдобил с култов статус и е получил правото да се изказва по духовни въпроси. Това не ми се струваше странно — та нали академик Сахаров, измислил водородната бомба, успя да стане хуманитарен авторитет.
С една дума, в главата ми цареше пълна каша. Но аз не го правех на трагедия — та нали по-рано там нямаше нищичко.
Скоро нещата с гламура тръгнаха съвсем на зле (горе-долу по същия начин бях в училище с органичната химия). Понякога ми се струваше, че съм абсолютен тъпак. Например дълго не схващах какво е това „вампосексуален“, което беше ключово понятие от курса. Балдур ме посъветва да го разбирам по аналогия с думата „метросексуален“ и аз преживях лек потрес, когато се изясни, че това въобще не е човек, който обича секса в метрото.