— И не само — отговори той. — Освен това ти се учиш да се гиздиш като педал. Та всички да си мислят, че покрай твоя самолет от пръст минава тръба с кинти, и да те мразят още по-силно. Забрави ли кой си. Рама? Ти си вампир!
Няколко дни размишлявах над думите на Йехова, докато четях интернет избрани образци на родния дискурс, в това число и опусите на мойто татенце за „плебса“ и за „отговорните елити“. Сега разбирах практически всичко в тях, включително препратките към други текстове, намеците и културните референции. Случваше се да са остроумни, фини и добре написани. И все пак Йехова беше прав — тези самолети не бяха предназначени за летене. Срещах много умни думи, но всички те кънтяха мъртво и нагло, като огърлицата на людоед, направена от заблудени европейски монети.
Ето какво записах в тетрадката си:
„Московският карго-дискурс се отличава от полинезийския карго-култ по това, че вместо манипулации с отломките на чужда авиационна техника се използват фокуси с фрагменти от зает жаргон. Терминологичният камуфлаж в статията на „експерт“ изпълнява същата функция като ярко оранжевия lifejacket от падналия „Боинг“ за африкански ловец на глави — това е не само разновидност на маскировката, но и бойна окраска. Естетическа проекция на карго-дискурса се явява карго-гламура, заставящ небогатата офисна младеж да се отказва от пълноценното хранене, за да си купи скъпа бизнес-униформа“.
Когато с гордост показах тази бележка на Йехова, той завъртя пръст на слепоочието си и каза:
— Рама, ти не си разбрал най-важното. Ти, изглежда, си мислиш, че московският карго-дискурс е вторичен по отношение на нюйоркския или парижкия и в това е целият проблем. Но всичко въобще не е така. Всяка една човешка култура е карго-култура. И самолетите от пръст на едното племе не могат да бъдат по-добри, отколкото самолетите от пръст на другото.
— Защо? — попитах.
— Ами защото самолетите от пръст не се поддават на сравнителен анализ. Те не летят и нямат никакви технически характеристики, които могат да бъдат съотнесени. Те имат само една функция — магическата. А тя не зависи от броя на кофите под крилете и от техния цвят.
— Но ако около нас има единствено самолети от пръст, то какво копират хората? — попитах аз. — Та нали за да възникне карго-култът, трябва в небето да прелети поне един истински самолет.
— Този самолет е прелетял не в небето — отвърна Йехова. — Той е прелетял през човешкия ум. И това е бил Великият прилеп.
— Имате предвид вампирите?
— Да — каза Йехова. — Но сега е безсмислено да обсъждаме тази тема. Нямаш достатъчно знания.
— Само един въпрос — казах. — Вие казвате, че цялата човешка култура е карго-култура. А какво строят тогава хората вместо самолети от пръст?
— Градове.
— Градове?
— Да — отвърна Йехова. — И всичко останало.
Опитах се да поговоря с Балдур, но той също отказа да обсъжда тази тема.
— Рано е — рече той. — Не бързай. Знанията трябва да се усвояват в определена последователност. Това, което минаваме днес, трябва да стане основа за онова, което ще узнаеш утре. Строежът на нова къща не бива да се започва от тавана.
На мен ми оставаше само да се съглася.
Още един социален навик, който трябваше да овладея, беше „вамподуховността“ (понякога Йехова казваше, метродуховност“, от което аз си направих извод, че е горе-долу едно и също). Йехова я определяше така: „престижно потребление на показ в областта на духа“. В практически план вамподуховността се свеждаше до демонстрации на достъпа до древни духовни традиции в зоната на тяхната максимална закритост — в списъка влизаха фотосесии с Далай Лама, документално удостоверени запознанства със суфистки шейхове и латиноамерикански шамани, нощни хеликоптерни посещения на Атон и тъй нататък.
— Нима и тук е същото? — зададох аз горчивия и не напълно понятен въпрос.
— И тук, и навсякъде — каза Йехова. — И винаги. Погледни какво става по време на общуването между хората. Защо човек си отваря устата?
Аз свих рамене.
— Най-важната мисъл, която човек се опитва да предаде на другите, се състои в това, че той има достъп до много по-престижно потребление, отколкото биха могли да си помислят за него. Същевременно той се старае да обясни на околните, че техният тип потребление е доста по-малко престижен, отколкото са имали наивността да смятат. На това са подчинени всички социални маневри. Нещо повече, само тези въпроси предизвикват у хората устойчиви емоции.
— Въобще през живота ми се е случвало да срещна и други хора — казах аз с лека ирония.
Йехова ме погледна кротко.