Не всички дегустации имаха понятна цел. Балдур често ме караше да надникна в друг човек само за да се запозная с марка испански обувки от крокодилска кожа или линия мъжки одеколони от Кьолн. Куртоазен английски икономист попадаше в гламурния списък като специалист по сортовете скъп кларет, а след него вървеше запознанството с японски моделиер, произвеждащ най-добрите в света вратовръзки от коприна (както се изясни, той беше син на обесен). Естествено, ставащото ми се струваше напразно пилеене на моите сили.
Но скоро започнах да разбирам, че целта на тези пътешествия беше не само поглъщането на информация, а и трансформация на цялото ми мислене.
Работата е там, че между умствения процес на вампира и на човека има важна разлика. Когато мисли, вампирът използва същите ментални конструкции, както и човекът. Но неговата мисъл се движи между тях по друг маршрут, който се отличава от предсказуемото човешко мислене така, както благородната траектория на носещия се през сумрака прилеп се отличава от кръженето на градския гълъб над зимното бунище.
— Най-добрите сред хората са способни да мислят почти като вампири — каза Балдур. — Те наричат това гениалност.
Коментарът на Йехова беше по-сдържан.
— Относно гениалността не съм сигурен — каза той. — Гениалността не се поддава на анализ, нито на обяснение.
А тук всичко е доста прозрачно. Мисленето става вампирическо тогава, когато количеството дегустации преминава в ново качество на асоциативните връзки.
Технически моят мозък вече беше готов да работи поновому. Но инерцията на човешката природа си вземаше своето. Аз не схващах много неща, които бяха очевидни за моите ментори. Това, което им се струваше логически мост, често за мен беше смислова пропаст.
— Гламурът има два главни аспекта — каза на един от уроците Йехова. — Първо, изгарящият, невероятно мъчителен срам от нищетата и убогостта на своя бит и от телесната си безобразност. Второ, отмъстителното злорадство при вида на нищетата и убогостта, които друг човек не е успял да скрие…
— Но как така? — изумих се аз. — Та нали гламурът е секс, изразен чрез пари. Във всеки случай нещо привлекателно. Къде го тук?
— Мислиш като човек — каза Йехова. — Я ти самият ми кажи къде го тук?
Замислих се. Но нищо не ми дойде наум.
— Не знам — казах.
— Нищо не бива убого или безобразно само по себе си. Необходима е точка на съотнасяне. За да разбере момичето, че е изрод без пукната пара, тя трябва да отвори гламурно списание, където ще й покажат супербогата красавица. Тогава тя ще има с какво да сравнява себе си.
— А защо му е нужно това на момичето?
— Хайде, обясни го сам — каза Йехова.
Замислих се.
— Нужно е… — и изведнъж вампирската логика на правилния отговор ми стана очевидна. — Нужно е, за да може тези, които гламурните списания превръщат в изроди без пукната пара, да продължат да ги финансират от оскъдните си средства!
— Правилно, браво. Но това не е най-важното. Ти говориш за финансирането на гламура, а каква е неговата цел?
— Гламурът движи напред икономиката, защото неговите жертви започват да крадат пари? — изстрелях напосоки аз.
— Това е твърде човешка логика. Но ти не си икономист. Рама, ти си вампир. Съсредоточи се.
Мълчах — нищо не ми идваше наум. Като изчака около минута, Йехова каза:
— Целта на гламура е именно животът на човека да минава в облак от позор и презрение към себе си. Такова състояние, наречено „първороден грях“, е пряк резултат от потреблението на образите на красота, успех и интелектуален блясък. Гламурът и дискурсът потапят своите потребители в убогост, идиотизъм и нищета. Тези качества, разбира се, са относителни. Но страданието, което доставят, е истинско. В това преживяване на позор и убогост минава целият човешки живот.
— А защо е нужен първородният грях?
— За да постави човешкото мислене в строги рамки и да скрие от човека неговото истинско място в симфонията на хора и вампири.
Досещах се, че думата „симфония“ в този контекст означаваше нещо като симбиоза. Но все едно си представих огромен оркестър, където на диригентския пулт стои Йехова — в черен сюртук и с омазана с кръв уста. Помислих и казах:
— Добре. Мога да разбера защо гламурът е маскировка. Но защо казваме същото и за дискурса?