Нима всичко стои именно така?
Имаше и друга загадка. Вампирите ядяха обикновена човешка храна. След занятията аз на няколко пъти обядвах с Балдур и Йехова — и този процес не включваше в себе си никаква готика. Ходехме в един ресторант средна ръка на „Садовая“, където ядяхме суши. Всичко си беше съвсем по човешки. Наистина веднъж Йехова си поръча чаша пресен доматен сок — и докато го пиеше, движейки голямата си адамова ябълка, това ми се стори дотолкова отблъскващо, че сериозно се усъмних в способността си да стана вампир. Никакви други действия, напомнящи кръвосмучене или поне намекващи за него, нито Балдур, нито Йехова не извършиха пред мен нито веднъж.
Може би червената течност се приемаше в специални ритуални дни?
Опитвах се да разпитам Балдур и Йехова за технологията на нейната употреба, но всеки път получавах все същия отговор, който ми даде Енлил Маратович — рано е да се говори за това, изчакай Великото грехопадение.
Явно, мислех си аз, ме очаква специална инициация, след която вампирите ще ме признаят за свой и ще ми открият своите мрачни тайни. И тогава, мислех си аз и свивах юмруци, заедно с тях ще започна… Може би на мен тогава даже ще ми се иска. Каква мерзост…
Впрочем като малък кюфтетата също ми се струваха мерзост. Но ме научиха на тях в края на краищата.
Имах надежда, че отговорът на въпросите ми би могъл да се намери някъде из картотеката. Прелистих каталога още веднъж и действително намерих нещо любопитно.
Беше странна бележка на предпоследната страница на каталога. В отделна клетка се намираше препарат, обозначен така:
„История: Поддръжка на ухапването + Командата на Прилепа“.
Клетката беше чак до тавана. Като я отворих, не видях обичайния статив с епруветки. Вместо това открих червена кутийка, подобна на калъф за скъпа перодръжка. Вътре лежеше епруветка — същата като всички останали, само че с червена запушалка. Бях заинтригуван.
Щом дочаках вечерта, аз се реших на дегустация.
Отговор на главния си въпрос не намерих. Но узнах много интересни неща от друга област.
Най-накрая разбрах защо ухапванията на Брама и Енлил Маратович бяха неосезаеми. По-рано си мислех, че е заради някакво анестезиращо вещество, което се впръсква в раничката, както при ухапването на големите тропически кръвопийци. Но грешах.
Оказа се, че между ухапания и хапещия възникваше мигновен психически контакт, подобие на садомазохистичен тандем по схемата „палач-жертва“. Този процес практически не се осъзнаваше от жертвата. Тялото усещаше ухапването и разбираше всичко случващо се — но не на ниво човешка личност, а един етаж по-надолу, в зоната на връзките и валентностите на животинския мозък. Сигналът не успяваше да се изкатери по-нагоре, защото жертвата все едно получаваше мощен шамар, който я вкарваше в кратковременен ступор и блокираше всички стандартни реакции.
Ролята на шамара се изпълняваше от специална психическа команда, която изпращаше езикът. Вампирите я наричаха „Крясъкът на Великия прилеп“. Нейната природа ми беше неясна, но със сигурност крясъкът не беше физически звук. Тази команда беше на много милиони години — тя притежаваше такава сила, че мигновено подчиняваше даже едър динозавър.
Работата тук не беше в насилственото потискане на чуждата воля. По-скоро напомняше своеобразен биологически пакт, сформирал се за много милиони години — покорното животно споделяше своята кръв, но запазваше живота си. Крясъкът на Великия прилеп се отнасяше към съвсем друга земна епоха, но древните области на мозъка все още помнеха целия свързан с нея ужас.
За съжаление, препаратът от червения калъф беше щателно пречистен и не съдържаше информация кой е използвал тази команда в древността. Затова пък се изясниха някои научни детайли. Например узнах, че командата не се фиксираше от висшите психически центрове, тъй като целият свързан с нея процес заемаше всичко на всичко триста и петдесет милисекунди, което беше по-малко от праговата продължителност на събитията, фиксирани от човека и другите едри животни. В паметта на ухапания не оставаше нищо — а даже и да оставаше, то защитната реакция на мозъка беше незабавното изтласкване.
Какво чувстваха хората по време на ухапването? Реакцията леко се различаваше. Можеше да бъде ирационална тъга, лошо предчувствие, внезапна слабост. В главата се появяваха неприятни мисли. Припомняха се умрели роднини, просрочени кредити, пропуснати футболни репортажи — умът на жертвата сам замаскираше ставащото по всички достъпни начини. Навярно това беше най-необичайният от всички изобретени от еволюцията защитни механизми.