— Ако говорим за физиологичната страна на въпроса — каза той, — цялата работа е в нервните импулси, които мозъкът изпраща до мускулните клетки. Продължителните тренировки променят физическите свойства на мускулите, сухожилията и костите твърде незначително. Променя се само последователността на нервните сигнали, които управляват цялата механика. Бонбонът на смъртта въздейства върху този код. Всеки средностатистически човек, разбира се, ще бъде много по-слаб от тренирания боец. Но във всеки случай той е достатъчно развит физически, за да прави точно същото. Не е готов неговият нервен апарат. Абсолютно същото се отнася и за силата на ударите. Тя е свързана не само със свойствата на мускулните влакна, но и с умението да се концентрира жизнената енергия. Вампирът получава временен достъп до всички навици чрез препарата. Но тази технология си има, разбира се, своите граници. Щанга с тегло двеста килограма ти няма да можеш да вдигнеш даже ако изсмучеш цялата червена течност от световен шампион по вдигане на тежести.
— Тоест — казах аз — когато гимнастикът дълго тренира своето тяло, той работи не толкова над харда, колкото над софта?
— Аз тоя наркомански жаргон не го разбирам — отговори Локи.
Сега стана ясно защо вампирът трябваше винаги да използва най-подлите похвати от всички възможни. Беше не етичен избор, както си помислих отначало, а практическа необходимост. Бонбонът на смъртта даваше потресаващо чувство на увереност в себе си — с противника ти се искаше да си играеш като с котенце. Но веднага след като действието му приключеше, вампирът ставаше беззащитен. Затова в никакъв случай не трябваше да се пилее напразно Времето на смъртта, както го наричаше Локи.
Според правилата вампирът трябваше да носи Бонбона на смъртта постоянно. Локи ми даде малък калъф и ми показа как да изваждам от него бонбон — при натискане на пружината той изскачаше направо в ръката. За по-бързо бонбонът можеше да бъде метнат в устата направо с обвивката — беше направена от специална хартия. Служебният бонбон трябваше да се носи на пояса и да се използва само в случай на опасност за живота.
— Кажете — попитах аз Локи, — а случва ли се вампирите да се сбият? Имам предвид, когато и двамата участници в боя са изяли по такъв бонбон?
— Какво значи „да се сбият“! — каза Локи. — Вампирите не са деца. Ако между двама вампири възникне сериозен проблем, те го решават с помощта на дуел.
— Дуел? — попитах аз. — Такива неща случват ли се още?
— В нашия свят — да. Вярно, че рядко.
— А как изглежда такъв дуел?
— Ще ти разкажа следващия път — отвърна Локи.
На следващото занятие той дойде с дълъг черен тубус, горе-долу като онези, в които носят навити чертежи.
— И така — заговори той, — какво трябва да знаеш за двубоя… За цялата дълга история на съществуването на вампирите между тях често са възниквали свади от личен характер. Вампирите по правило са ги рекрутирали измежду висшите слоеве на обществото, където е било прието спорните въпроси да се решават с помощта на дуели. Този обичай преминал в средата на вампирите, обаче след няколко смъртни случая бил забранен. Работата е там, че по време на двубой вампирът подлага на опасност не само собствения си живот, но и живота на езика. А езикът, както се досещаш, няма ни най-малък повод да участва в двубой. Това е все едно конете да започнат да се ритат и седящите върху тях ездачи…
— Разбрах — прекъснах го аз. — Няма нужда да продължавате.
— От друга страна, да се игнорират хуманитарните потребности на вампира или да се свежда ролята му просто до средство за придвижване, е недопустимо. Отчасти и защото депресивният или угнетен психически фон на човешката личност влияе зле върху самочувствието на езика. Затова е бил изработен компромис, който позволява на вампирите да си изясняват отношенията, без да подлагат на опасност живота на езика — и едновременно с това живота на самия вампир.
— Но тогава двубоят ще се окаже просто фарс.
— О, не — усмихна се Локи. — В какво според теб е смисълът на всеки един двубой?
Свих рамене. Това според мен беше очевидно.
— Хората си разменят остри думи — каза Локи, — но тези думи нямат никаква тежест. В устата на човека ги има много. Смисълът на дуела е да се придаде на думите допълнителна тежест. Това може да бъде тежестта на куршума, на острието или отровата. Вампирите са постъпили просто — те са разделили двубоя на две части. Отначало се договарят какъв род тежест ще бъде приложена към думите. А вече впоследствие си изясняват към кого именно ще бъде приложена тя. Дуелът на вампирите прилича на жребий. Ясно?