— Засега не съвсем — казах аз.
— Отначало всеки участник в двубоя пише така наречения дуелен ордер, където подробно излага наказанието, измислено за противника. Това може да бъде каквото си искаш — ампутация на крайниците, лишаване от зрение и слух, бой с камшик и тям подобни. Зависи само от степента на гнева на дуелистите. Секундантите са длъжни да се уверят, че тази операция няма да заплашва физическото съществуване на езика, и да утвърдят двата дуелни ордера. После започва самият двубой.
— Участниците в дуела знаят ли какво ги очаква? — попитах аз.
— Не — отвърна Локи. — Забранено е от правилата. Всеки път, когато тези правила се нарушават, последствията биват най-печални. Като например по време на последния двубой.
— А как завърши той?
— На загубилия му отрязаха носа и ушите. След това той до смъртта си носеше маска. Наистина не живя дълго…
Обзе ме тревога.
— Почакайте — казах аз, — а кой беше загубилият? Как се казваше? Случайно да не…
— Да — каза Локи. — Беше Брама. Носът и ушите му ги отряза най-добрият пластичен хирург в Москва и той не изпита никаква болка. Но след това събитие изпадна в депресия и езикът не пожела повече да остава в тялото му.
— Ас кого беше дуелът на Брама?
— Не би следвало да ти разказвам за това — каза Локи. — Но след като вече попита, той имаше дуел с Митра.
— С Митра?
— Да. Именно затова Митра те посрещна в нашия свят. Такъв е обичаят. Така се прави, ако дуелът е довел до смъртта на един от участниците. Победителят става куратор на новака, в чието тяло се преселва езикът. Само, моля те, в никакъв случай не обсъждай тази тема с Митра — подобно поведение се смята за недопустима липса на такт. Ясно?
Кимнах. Новината просто ме порази.
— Значи — казах, — аз съм тук заради Митра…
— Не — отвърна Локи, — не бива да мислиш така. Митра по никакъв начин не би могъл да повлияе върху този избор. Всъщност и самият Брама не е играл тук голяма роля. Всичко се решава от езика.
— А за какво е бил дуелът? — попитах аз.
— За нещо, свързано с картотеката на Брама — отвърна Локи. — Брама беше страстен колекционер. Митра взел от него за известно време част от колекцията — някакви креватни рядкости, не знам със сигурност. Взел ги просто за развлечение, а излъгал, че е за важна работа. После с колекцията започнали проблеми. Дали Митра е изцуцал всичко сам, дали го е загубил, или го е дал на някого — не знам със сигурност. Общо взето била изгубена. Брама изпаднал в ярост и го предизвикал на дуел. И предварително обявил, че ще му отреже пръстите. А Митра, като чул, също решил да не изостава… Другото го знаеш.
— Значи Митра е опитен дуелист?
— Опитът тук има крайно малко значение — каза Локи. — Съдбата решава всичко.
— А как протича самият дуел? Бонбонът на смъртта?
— Да. Специално дуелно издание, с червената течност на най-добрите фехтовачи или стрелци.
— А оръжието?
— Рапира или пистолет — каза Локи. — Но вампирите използват специално оръжие.
Той взе тубуса от масата и извади от него стоманена рапира.
— Ето — каза той. — Погледни.
На края на стоманения щифт имаше кръгло медно топче с диаметър сантиметър и половина-два. От него стърчеше къса стоманена игличка.
— Транквилизатор — каза Локи. — В случай на огнестрелен дуел пистолетът изстрелва специална спринцовка със същото вещество. Убоденият мигновено се парализира. Той запазва съзнание, може да диша, но не може да говори и да се движи. Действието на транквилизатора продължава около четиридесет часа. За това време секундантите трябва да изпълнят всички условия на дуелния ордер. За тях това е тежко бреме, както по време на дуела на Митра с Брама. Но работата винаги се докарва до края даже ако в резултат загине човешкият аспект…
Това, което узнах за ролята на Митра в съдбата ми, го превръщаше в някакъв зъл гений на моя живот. От друга страна, трудно беше да му се инкриминира умисъл. Локи явно разбираше за какво мисля.
— Гледай само да не досаждаш с това на Митра — повтори той. — Ще бъде не просто лош тон, но и напълно недопустимо поведение.
— Обещавам — отговорих аз.
На мен много ми се искаше да узная още нещо за тези загадъчни даоси, от чиято червена течност се правеха дуелните Бонбони на смъртта. Реших да попитам Локи. Моят въпрос го учуди.
— Но за какво ти е? — попита той.
— Просто ми е интересно. Не може ли някак си да се надникне в живота им?