Локи сви рамене.
— Случват се бракувани бонбони — каза той. — С лошо пречистване. Но така или иначе там няма да видиш много. Все пак тези даоси не са обикновени хора.
— А вие можете ли да ми дадете такъв?
Той нищо не отговори и аз реших, че е сметнал молбата ми за неподобаваща. Но на следващото занятие ми връчи разчупен на две бонбон.
— Това е от лоша партида — каза той. — Там има нещо… Странен момък си ти, Рама.
Вечерта, когато се стъмни, аз легнах на леглото и сложих двете половинки в устата си.
Локи беше прав, не видях особено много. Но преживяното го запомних завинаги.
Даосът, от чиято червена течност беше направен бонбонът, се казваше Сюй Бейшан (аз даже разбрах смисъла на тези думи — означаваха нещо като „разрешение на северната доброта“). Той беше на над двеста години и започваше да чувства приближаването на старостта. По мерките на обикновения човек беше в прекрасна физическа форма, но на самия себе си изглеждаше като немощна и за нищо негодна развалина.
Заедно с него извърших разходка из планините Удан.
Сюй Бейшан се промъкваше към свещеното място през тълпа от туристи — маскиран като работник, понесъл на кобилица два каменни блока за пътни работи.
Виждах червените кумирни с покриви от блестящи зелени керемиди. Освен това виждах огромни базалтови костенурки, стоящи в полуразрушените тухлени павилиони. Ние вървяхме по билото на планината, където бе прокарана тясна пътечка, а далече надолу блестеше планинско езеро.
Най-накрая даосът се добра до мястото. То се наричаше „Реещата се канара“. Канарата действително се рееше над пропастта, а на върха й имаше спретната площадка, облицована с камъни. Беше място на възвишена сила и святост. Сюй Бейшан бе дошъл тук, за да получи знак от духовете.
Щом дочака всички туристи да се спуснат долу, той захвърли своята кобилица с камъни, изкачи се по стълбата до открития олтар, поклони се и зачака.
Знакът от духовете се оказа странен.
Отнякъде далече долетя огромна, с размерите на птица, пеперуда — с тъмносини кадифени крилца на черни и кафяви петна. Тя направи кръг около даоса и се приземи на края на олтара.
Даосът известно време й се любува. А после видя, че крилете й са насечени и оръфани по краищата — до такава степен, че почти бяха загубили форма. Веднага след като даосът забеляза това, пеперудата се откъсна от мястото си и изчезна в зеления лабиринт между клоните на дърветата, които растяха на края на канарата.
Сам аз не бих се досетил в какво е смисълът на този знак. Но даосът разбра — а заедно с него разбрах и аз. Докато пеперудата може да лети, изобщо не е важно доколко са износени крилете й. А ако пеперудата не може да лети, то повече няма пеперуда — това е всичко.
Даосът се поклони пред олтара и пое надолу по стълбата. Аз запомних каменната ограда на тази стълба с изсечени вази за цветя. Някои стъпала бяха направени от точно такива резбовани плочи, древни и изтъркани от хилядите подметки.
Когато дойдох на себе си, ми стана тъжно. И още — противно, задето съм вампир.
Пет правила на любовта
Когато Локи каза, че пристъпваме към изучаването на любовните практики на вампира, аз си въобразих нещо подобно на курса по гламур, само че с препарати от типа на „Rudel ZOO“. Представих си редове от епруветки, всяка от които съдържа в себе си триизмерен стереоскопичен и стереофоничен порнофилм — и всичко, мислех си аз ентусиазирано, трябва да се изгледа и усвои…
Когато чух, че занятието по темата ще е само едно, смъкнах летвата на очакванията си. Но затова пък, мислех си аз, това едно-единствено занятие сигурно ще бъде ярко и запомнящо се.
Така и се оказа.
Локи в този ден щателно се беше избръснал и даже се беше напръскал с някакъв ванилов одеколон. Лекарската му чанта беше два пъти по-дебела от обикновено. Беше ми интересно какво има там, но не попитах.
— Искам да те предупредя — каза Локи, — че съществуват два различни курса по любовно майсторство, които се четат на вампирите-младежи и вампирите-девойки. Между тях няма нищо общо. Освен това всичко чуто следва да се отнася само към човешките жени и в никакъв случай да не се пренася върху жените-вампири.
— А ако се влюбя в жена-вампир? — попитах аз.
Локи сви рамене.
— Такава възможност ние не разглеждаме. Ние се занимаваме само с хора. Отношенията си с другите вампири ти изграждаш по свое усмотрение и сам отговаряш за всичко. Тук не може да има никакъв курс за младия боец. И така, вземи химикалката, отвори тетрадката и пиши…
Той се зае да диктува: