— Отношението на вампира към жената е пълна противоположност на студения човешки цинизъм. То обединява в себе си прагматичен рационализъм и най-висше рицарство… Записа ли? Рационализмът се състои в това, че вампирът отхвърля фалшивата и оскърбителна процедура на така нареченото ухажване и веднага преминава към същността на въпроса. А рицарството се заключава в това, че жената се освобождава от срамната необходимост да имитира оргазъм и винаги получава за секса пари…
— Не смогвам — обадих се.
Локи ме остави да допиша изречението.
— Съществуват пет принципа — продължи той, — от които се ръководи вампирът в личния си живот. Първи: вампирът се стреми любовният акт да е непосредствено след запознанството. Втори: след любовния акт познанството по правило се прекратява. Трети: вампирът плаща на жената за услугите. Четвърти: вампирът по правило не хапе жената, с която прави любов. Пети и най-важен: вампирът никога не позволява на жената да имитира оргазъм…
— Не разбрах — казах аз, откъсвайки се от тетрадката. — Вампирът рицарски освобождава жената от необходимостта да имитира оргазъм? Или й забранява да го прави?
— Това е едно и също.
— Тоест как?
Локи ме изгледа продължително.
— Рама — рече той проникновено. — Дай да си поговорим като мъж е мъж.
— Хайде — съгласих се аз.
— Нека наричаме нещата със собствените им имена. Съвместният генитален оргазъм на мъжа и жената по време на полов акт е прекрасен, но недостижим идеал, подобен на комунизма. Вампирът винаги трябва да помни, че женското любовно поведение е икономически и социално мотивирано. То се е изковавало в продължение на векове и няколко десетилетия формално равноправие не са способни да променят нищо тук.
— Вие през пялото време говорите в теоретичен аспект — казах аз. — А може ли да разбера какво означава всичко това на практика?
— Може. Ако жената след третата фрикция започне да диша шумно, да подбелва очи и да стене неестествено, това означава, тя се държи неискрено и работи над социалния си проект, докато в същото време партньорът й работи над биологичния. А когато лежащият до него човек тайно работи над свой социален проект, вампирът трябва да е нащрек.
— Каква изгода може да извлече жената от имитацията на оргазъм? — попитах аз. — Наистина не разбирам.
— Не разбираш, защото мислиш като човек.
Този упрек вече ми беше натрил мазол. Сведох виновно очи.
— Обяснявам — каза Локи назидателно. — Ние обичаме съвсем не тези, които са ни направили нещо добро. Обичаме тези, на които нещо добро сме направили ние самите. И колкото повече добро сме им направили, толкова повече ни се иска да им направим още. Това е психологически закон. Жената вече много хилядолетия успешно паразитира върху него. Тя убеждава вампира, че уж изпитва непрекъснати множествени оргазми, за да повярва вампирът, че я е направил щастлива — и да поиска да я направи още по-щастлива. Нима не е ясно? Става въпрос за инвестиции. Колкото по-шумно жената сумти и ахка, толкова по-голям обем средства се опитва тя да усвои. А това трябва да се пресича в зародиш.
Спомних си, че Митра ме предупреждаваше за завесата от лицемерие около секс-маскировката на вампира. И все пак от чисто хулиганство реших да възразя.
— На мен ми се струва…
Но на Локи вече му беше омръзнала моята несговорчивост.
— За особено тъпите — прекъсна ме той, повишавайки тон — се казва съвсем просто: не позволявайте на жената да имитира оргазъм, тъй като той е нейната първа крачка към това да ви прибере паричките! Сега ясно ли е?
Изплашено кимнах.
— Ако от самото начало се пресече имитацията на оргазъм — продължи Локи, — в отношенията с жената става възможна човечността. А вампирите са хуманни същества, тяхната цел е именно това… Записа ли?
— Записах — отговорих аз. — А защо вампирът задължително плаща на жената за услугите?
— Защото безплатен секс има само в капана за мишки — отвърна Локи. — Това, между другото, също го запиши.
След като дописах изречението, сложих в тетрадката тлъста точка.
— Добре — каза Локи. — Теоретичната част приключи.
Отвори чантата и извади от нея вързоп с телесен цвят и синя газова бутилка. Бутилката завършваше с къс гумен маркуч. Като щракна маркуча към гумения вързоп, Локи завъртя черно лостче. Чух силно съскане и вързопът за няколко секунди се разгъна и набъбна, превръщайки се в опърпана надуваема жена със сплъстени сламени коси.
Тя имаше широко отворени сини очи с гъсти мигли и готова на всичко алена уста с кръгла дупка по средата. Локи я наду до пръсване, заради което тя изглеждаше като дебелана. Явно с нейна помощ се бе обучавало не едно поколение вампири — цялата бе покрита с тъмни петна, наподобяващи отпечатъци от подметки. Освен това по нея имаше множество надписи като онези, които дращят по чиновете учениците. Сред тях се открояваше едро изписано на бедрото й тристишие, което, ако съдим от следите по гумата, многократно се бяха опитвали да изтрият, но така и не бяха успели: