Следващият ден бе красив и страшен. Духаше силен вятър и във въздуха се усещаше някаква отрезвяваща студена свежест — вероятно предвестник на есента. Слънцето ту грейваше, ту се криеше зад облаците. Аз отворих прозорците в гостната, закрепих отделните крила за зазиданите в стената кукички и кой знае защо запалих свещи, макар че бе светло. Нахлуващото в стаята течение караше пламъчетата им да трептят, което много ми харесваше.
Надвечер звънна Митра и попита как я карам. Аз му разказах за вчерашния урок с Локи. Митра се развесели.
— Нали ти казах — тази тема за по-старото поколение е табу. Примерно като със солената думичка. Всички тия членовредителски методи, на които те учи Локи, не си струва да се вземат сериозно. Един джентълмен никога не ще започне да рита жената по време на полов акт.
— А какво прави джентълменът? — попитах аз.
— Това е индивидуално. Аз например слагам на нощното шкафче пистолет или бръснач.
Не можах да разбера дали се шегува, или не. Но следващата фраза на Митра ме накара да забравя за всичко.
— Знаеш ли за какво ти се обаждам? — каза той. — Довечера е Великото грехопадение…
По цялото ми тяло премина студена вълна. Тя възникна в района на слънчевия сплит и достигна до крайчеца на всеки един нерв — сякаш вътре в мен включиха леден душ.
— Как? Вече?
Митра се засмя.
— Не мога да те разбра. Ту нямаш търпение, ту е твърде рано… Не бой се бе. Няма нищо страшно.
— Какво трябва да правя?
— Нищо. Чакай, скоро ще дойде куриер и ще ти донесе пакет. В него ще има инструкции.
— Може ли да ти звънна? — попитах аз. — Ако възникнат въпроси?
— Въпроси няма да възникнат — отвърна Митра. — Освен ако, разбира се, не започнеш специално да си ги измисляш. Няма нужда да ми звъниш. Аз ще те посрещна.
— Къде?
— Ще видиш — каза Митра и затвори.
Затворих слушалката и седнах на дивана.
Знаех със сигурност, че не искам никакво грехопадение. Искаше ми се само едно — да си седя на тихо и да се успокоя.
Надявах се, че в главата ми ще се появи някаква спасителна мисъл, някакъв хитроумен изход от ситуацията. Той несъмнено съществуваше и просто бяха необходими няколко минути съсредоточаване, за да го открия. Затворих очи.
И тогава на вратата се позвъни.
Станах и обречено се помъкнах да отворя.
Но зад вратата нямаше никого — само на пода стоеше мъничка черна кутийка. Занесох я в гостната. Поставих кутийката на масата и се запътих към банята — кой знае защо ми се прииска още веднъж да си взема душ.
Изкъпах се щателно и се сресах, като намазах косата си с гел. След това отидох в спалнята и облякох най-хубавите си дрехи — комбинация от сако, риза и панталон, свалени от манекена на витрината на LovemarX.
Да се отлага повече моментът на истината беше невъзможно. Върнах се в гостната и отворих кутийката.
Вътре на червена бархетна подложка лежеше малка съдинка от тъмно стъкло във вид на сгънал крилете си прилеп. Вместо глава той имаше череп-запушалка. До него лежеше бележка.
Рама,
моля те, изгуби няколко минути, за да научиш наизуст приветствието, което по традиция трябва да произнесе младият вампир. То е много просто: „Рама Втори се явява в Хартланд!“. Надявам се, че ще се справиш.
У теб може да възникне въпросът: защо Рама Втори? По традиция към името на вампира в тържествени случаи се добавя номер, който играе ролята на фамилия. Аз например съм Енлил Седми. Това, разбира се, не значи, че преди мен е имало шестима Енлиловци, а преди теб — един Рама. Те са били много повече. Но за по-кратко ние използваме само последната цифра от поредния номер. Енлил Единайсети ще бъде отново Енлил Първи.
Не се вълнувай и не се притеснявай. Всичко ще ни се получи.
Успех,
Енлил.
Погледнах флакона. Явно по-нататъшните инструкции се съдържаха в препарата. Ще дойде черна кола и ще ме откарат нанякъде…
Спомних си, че Хартланд е нещо полумитично, геополитически фетиш, с който се плюнчат по кръглите маси в редакциите на националноосвободителните вестници, когато трябва да се покаже на спонсорите, че работата кипи с пълна сила. Значението на термина не го знаех. Участниците в тези кръгли маси най-вероятно също.
Какво се има предвид тук? Може би някакво съкровено място? От „heart“ — сърце? Вероятно това е метафора… Изобщо те метафорите биват различни, помислих си аз. Ще те затворят в стая с някакъв клошар и ще ти кажат: „Искаш ли да си вампир — изяж сърцето му…“. И ей ти го Хартланд. И какво ще правиш тогава?
— Скоро ще разберем — произнесе в стаята нечий рязък и решителен глас.