— Вие сте направо като мобилен вампир — каза Хера.
— Какво? — учудено попита Енлил Маратович.
— Имаше такава реклама по телевизора. За вампирите, които говорят по мобилните си телефони нощем, за да икономисат от дневните тарифи. А денем спят надолу с главата като прилепи.
Енлил Маратович изхъмка.
— Доколкото зная — каза той, — вампирите не икономисват от тарифите. Вампирите икономисват от рекламата.
— Позволете да не повярвам, Енлил Маратович — каза Хера. — На мен ми се струва… Тоест не ми се струва, а съм напълно сигурна, че в света вече от много години върви пиар кампания за реабилитация на вампирите. Вземете, ако щете, тия мобилни вампири. Даже и за глупаците е ясно, че това е реклама на вампирите, а не реклама на тарифите… А за Холивуд въобще да не говорим.
Веднага разбрах, че е права. Дойдоха ми наум огромно количество примери, които потвърждаваха думите й. По някаква странна причина хората бяха склонни да идеализират вампирите. Нас ни изобразяваха като фини стилисти, мрачни романтици, замислени мечтатели — винаги с голяма доза симпатия. Вампирите ги играеха привлекателни актьори, поп звездите с голямо удоволствие ги изобразяваха в клиповете. На запад и изток селебритис не виждаха в ролята на вампир нищо срамно. Това наистина беше странно — развращаващите малолетни или осквернителите на гробове се намираха доста по-близо до средностатистическия човек, отколкото ние, но към тях човешкото изкуство не проявяваше никаква симпатия. А върху вампирите се изливаше просто фонтан от съчувствено разбиране и любов… Едва сега схванах каква е работата. Чудното беше как сам не съм се досетил.
— Така си е — каза Енлил Маратович. — Всички вампири по света редовно кихат кинти за поредния вампирски филм, за да не се замисля никой от хората кой и как им смуче в действителност червената течност. Но това, разбира се, няма да продължава вечно. Ще дойде ден, когато симфонията между човека и вампира ще престане да бъде тайна. И общественото мнение трябва предварително да бъде подготвено за този ден.
Реших, че е дошло времето да задам измъчващия ме въпрос.
— Кажете, Енлил Маратович, а нашият полет… Той ли беше Великото грехопадение?
— Не.
Това не го очаквах. Енлил Маратович се усмихна.
— Великото грехопадение е да разберете каквото ще ви разкажа днес. Желателно е главите ви да работят добре, затова настанявайте се…
И той посочи обръча.
Медният обръч беше загърнат в мека обвивка от прозрачна пластмаса, също като лост в спортна зала. Изчаках Хера да освободи сгъваемата стълба (аз исках да й помогна, но тя се справи много ловко), покатерих се горе и увиснах на обръча с главата надолу. Кръвта преля към главата ми, но намерих това за приятно и умиротворяващо.
Хера висеше точно срещу мене, затворила очи. Върху нея падаше ивица жълта светлина от лампата. Тениската й се беше смъкнала надолу и пъпът й се виждаше.
— Харесва ли ти? — попита Енлил Маратович.
Говореше на мен. Аз бързо отклоних очи.
— Какво имате предвид?
— Да висиш така — харесва ли ти?
— Да — казах аз. — Дори не очаквах. Това е защото кр… червената течност се прелива към езика?
— Точно така. Когато вампирът трябва бързо да си възстанови силите и да се съсредоточи, това е най-добрият метод.
Беше прав — с всяка секунда аз се чувствах все по-добре. Връщаха ми се силите, изразходвани по време на полета, да се виси с главата надолу беше толкова уютно, колкото и да седиш в креслото край камината.
Няколко минути изминаха в тишина.
— Днес вие трябва да узнаете тайната — каза Енлил Маратович. — Но на вас, мисля, са ви се натрупали много въпроси. Може би да започнем с тях?
— Кажете, какво беше нашият полет? — попитах аз.
— Беше полет.
— Имам предвид, всичко това сънувах ли го? Това някакъв специален транс ли е? Или всичко е било истинско? Какво би видял страничният наблюдател?
— Главното условие за такова пътешествие е именно страничният наблюдател да не го види — отвърна Енлил Маратович.
— Точно това не мога да го разбера — казах аз. — Ние през цялото време летяхме покрай сградите, а в една от тях едва не се блъснах. Но Митра каза, че нас никой не ни вижда. Как е възможно?
— Известна ли ти е технологията „стелтс“? Това е нещо подобно. Само че вампирите поглъщат не радиовълни, а насоченото към тях внимание.
— А виждаме ли се в това време на радара?
— За кого?
— Изобщо.
— Въпросът няма смисъл. Даже ако ние се виждаме на радара, радара през това време не го вижда никой.