— От кого са култивирали човека? — попита Хера. — От маймуните?
— Да — отвърна Енлил Маратович.
— А къде? И кога?
— Продължило е доста дълго. Най-последната генетична модификация е била проведена преди сто и осемдесет хиляди години в Африка. Именно от тази точка произхожда съвременното човечество.
— А по каква методика се е провеждал изкуственият подбор? — попита Хера.
— Какво значи „по каква методика“?
— Когато хората селектират млечни крави, подбират тези, които дават много мляко — каза Хера. — Вследствие се появява крава, която дава мляко повече от всички. А каква задача се е решавала тук?
— Вампирите са селектирали животно с особен тип ум.
— А какви биват типовете ум?
— Това е сериозна тема — каза Енлил Маратович. — Няма ли да ви доскучае?
Хера погледна към мен.
— Не.
— Няма да ни доскучае — потвърдих аз.
— Добре — каза Енлил Маратович. — Само че ще се наложи да започнем отдалече…
Той се прозя и затвори очи.
Приблизително минута измина в тишина — явно Енлил Маратович беше решил да започне не просто отдалече, а от толкова далече, че на първо време въобще нищо не се забелязваше. Аз реших, че е заспал, и погледнах въпросително Хера. Хера сви рамене. Изведнъж Енлил Маратович отвори очи и заговори:
— Има една стара идея, която често се излага във фантастичните и окултните книги — на хората само им се струва, че ходят по повърхността на сфера и гледат в безкрайното пространство, а в действителност живеят вътре в куха сфера и космосът, който виждат, е просто оптическа илюзия.
— Знам — казах аз. — Това е езотеричната космогония на нацистите — те даже възнамерявали да строят ракети, които да полетят вертикално нагоре, да минат през зоната на централния лед и да поразят Америка.
Моята ерудиция не направи на Енлил Маратович никакво впечатление.
— Всъщност — продължи той — това е изключително древна метафора, която е била известна още в Атлантида. Тя съдържа прозрение, което хората в онези времена не са могли да изразят по друг начин освен иносказателно. Прозрението е в следното: ние живеем не сред предмети, а сред усещания, доставяни от нашите сетивни органи. Това, което възприемаме като звезди, огради и репеи, е просто набор от нервни стимули. Ние сме затворени в тялото, а това, което ни се струва реалност, е просто интерпретация на електрическите сигнали, пристигащи в мозъка. Ние получаваме снимки на външния свят от сетивните органи. А самите ние седим вътре в кухата сфера, чиито стени са облепени с тези снимки. Точно кухата сфера е нашият свят, от който ние никъде не можем да излезем при цялото ни желание. Всички снимки заедно образуват картина на света, който, както ние вярваме, се намира отвън. Разбрахте ли?
— Да — казах аз.
— Най-простият ум прилича на огледало вътре в тази куха сфера. То отразява света и приема решение. Ако отражението е тъмно, трябва да се спи. Ако е светло, трябва да се търси храна. Ако отражението е горещо, трябва да се пълзи настрани, докато не стане прохладно, и обратното. Всички действия се управляват от рефлексите и инстинктите. Да назовем този тип ум „А“. Той работи само с отражението на света. Ясно ли е?
— Разбира се — казах аз.
— А сега се опитайте да си представите живо същество, което има два ума. Освен ума „А“ то има и ум „Б“, който по никакъв начин не е свързан със снимките по стените на сферата и произвежда фантазми от самия себе си. В неговите дълбини възниква едно такова… полярно сияние от абстрактни понятия. Представихте ли си го?
— Да.
— Сега започва най-важното. Представете си, че умът „Б“ се явява един от обектите на ума „А“. И тези фантазми, които той произвежда, се възприемат от ума „А“ в един порядък със снимките от външния свят. Това, което умът „Б“ изработва в тайнствените си дълбини, изглежда на ума „А“ като част от отчета за външния свят.
— Не разбирам — казах.
— Само изглежда така. Вие и двамата се сблъсквате с това по много пъти на ден.
— Може ли пример? — попита Хера.
— Може — отвърна Енлил Маратович. — Представи си, да кажем… Че стоиш на Нови Арбат и гледаш две паркирани пред казиното коли. На вид те са почти еднакви — черни и дълги. Е, може и едната да е мъничко по-ниска и дълга. Представи ли си го?
— Да — каза Хера.
— Когато забелязваш разликата във формата на каросериите и фаровете, в звука на мотора и рисунъка на гумите — тук работи умът „А“. А когато виждаш два „мерджана“, единият от които е гламурен, защото е суперскъп модел от миналата година, а другият е посран боклук, защото с такъв още Березовски е ходел на баня при генерал Лебед и в наши дни може да го вземеш за петнайсет бона — тук работи умът „Б“. Това именно е полярното сияние, което той произвежда. Но за тебе то се наслагва върху две черни коли, стоящи една до друга. И на теб ти се струва, че продуктът на ум „Б“ е отражение на нещо, което действително съществува отвън.