— Добре обяснявате — казах аз. — А нима то не съществува наистина отвън?
— Не. Това се доказва лесно. Всички разлики, които забелязва умът „А“, могат да бъдат измерени с помощта на физически прибори. Те ще си останат същите и след сто години. А виж, тези разлики, които приписва на външния свят умът „Б“, не се поддават на никаква обективна оценка или измерване. И след сто години никой даже няма и да разбере в какво именно са се състояли те. Ясно ли е?
— А защо тогава различните хора, като виждат тези две коли, ще си помислят едно и също? Относно това, че едната е гламурна, а другата — не? — попита Хера.
— Защото умът „Б“ на тези хора е настроен на една и съща вълна. Той ги кара да виждат еднаква халюцинация.
— А какво създава тази халюцинация? — попитах.
— Умът „Б“ я създава. По-точно — множество такива умове, поддържащи се един друг. По това хората се различават от животните. Умът „А“ го има и при маймуните, и при човека. А виж, ум „Б“ има само човекът. Това е резултат на селекцията, проведена от вампирите в древността.
— А защо му е на дойното животно този ум „Б“?
— Още ли не ти е ясно?
— Не — казах аз.
Енлил Маратович погледна Хера.
— Също не — каза тя. — Точно обратното, само още повече се обърках.
— А причината е една. Вие все още мислите като хора.
Щом чух за пореден път тази присъда, аз рефлекторно прибрах глава между раменете. Хера измърмори:
— Научете ни да мислим поновому.
Енлил Маратович се засмя.
— Миличка — каза той, — на вас пет хиляди маркетолози десет години са ви срали в главите, а вие искате аз да разчистя там за пет минути… Само не се обиждайте. Та аз вас не ви виня. Самият аз бях такъв. Смятате, че не знам за какво си мислите нощем? Отлично знам. Не можете да разберете откъде и как вампирите се сдобиват с човешка червена течност. Мислите си за донорски пунктове, за изтезавани бебета, за подземни лаборатории и тям подобни простотии. Не е ли така?
— Примерно — съгласих се аз.
— Поне едно изключение да имаше за четиресет години — каза Енлил Маратович. — Ей това, ако искате да знаете, е най-поразителното нещо, което съм видял през живота си. Тази всеобща слепота. Когато разберете за какво става въпрос, тя също ще ви се стори удивителна.
— А какво трябва да разберем? — попита Хера.
— Хайде да разсъждаваме логично. Ако човекът е дойно животно, неговото главно занятие трябва да бъде производството на храна за вампирите. Нали така?
— Така.
— Сега кажете: кое занятие е основното за хората?
— Раждането на деца? — предположи Хера.
— Това в цивилизования свят става все по-рядко. И абсолютно със сигурност не е основното занятие на човека. Кое за човека е най-важно от всичко?
— Парите? — попитах аз.
— Е, най-накрая. А какво са парите?
— Та вие не знаете ли? — свих рамене аз.
При тяло, увиснало с главата надолу, това беше доста странно движение.
— Аз лично може и да го знам. А вие дали го знаете?
— Има към пет… Не, седем научни определения — казах.
— Аз знам какво имаш предвид. Но всичките ти определения имат един фундаментален недостатък. Те са измислени с една-единствена цел — да се спечелят пари. А това е все едно да се опитваш да измериш дължината на линийката със самата линийка…
— Искате да кажете, че тези определения са неверни?
— Не точно неверни. Ако се замислиш, те всичките казват едно: парите са си пари. Тоест не казват нищо. Но същевременно… — Енлил Маратович вдигна пръст, по-точно го спусна към пода — същевременно хората подсъзнателно разбират истината. Спомни си как представителите на социалните низини наричат стопаните?
— Експлоататори?
— Кръвопийци? — каза Хера.
Помислих си, че Енлил Маратович ще я нахока, но той, тъкмо напротив, доволно плесна с ръце.
— Ето! Умничката ми! Именно смукачи на червена течност. Макар и червената течност никой от тях да не я пие в прекия смисъл. Разбирате ли?
— Искате да кажете… — започна Хера, но Енлил Маратович не й даде да завърши.
— Да. Точно така. Вампирите отдавна вече използват не биологическа червена течност, а много по-съвършен медиум на жизнената енергия на човека. Това са парите.