— Вие сериозно ли?
— Повече от сериозно. Помисли сам. Какво е човешката цивилизация? Не е нищо друго освен огромно производство на пари. Човешките градове са просто фабрики за пари и само по тази причина в тях живее такова гъмжило от хора.
— Но нали там се произвеждат не само пари — казах аз. — Там…
— Там през цялото време върви бурен растеж — прекъсна ме Енлил Маратович, — макар да не е съвсем ясно какво точно расте и накъде. Но това неясно какво расте ли, расте и всички ги вълнува по-бързо ли расте, отколкото при другите, или по-бавно. После изведнъж всичко се прецаква и в страната обявяват национален траур. А после то започва отново да расте. При това никой — въобще никой от тези, които живеят в града — това непонятно нещо никога не го е виждал…
Той направи широк жест, сякаш посочваше към панорамата на невидимия град зад стените.
— Хората произвеждат продукт, от който си нямат никакво понятие — продължи той. — Независимо от това, че всекидневно мислят само за него. Както и да се нарича една човешка професия, тя е просто участък в кариерата за добив на пари. Човек работи в нея цял живот. Че и също се нарича „кариера“, хе-хе… Не си мислете, че злорадствам, но съвременното работно място в офиса — cubicle — даже външно прилича на обор за едър рогат добитък. Само дето вместо лента с храна пред муцуната на офисния пролетарий стои монитор, по който тази храна я показват в дигитален вид. Какво се произвежда в обора? Отговорът е толкова очевиден, че е влязъл в идиоматиката на най-различни езици. Човекът прави пари. He or she makes money.
Прииска ми се да възразя.
— Парите не са производим продукт — казах аз. — Те са просто едно от изобретенията, които улесняват живота. Една от последиците на еволюцията, която е издигнала човека над животните…
Енлил Маратович ме изгледа насмешливо.
— Ти наистина ли мислиш, че в резултат на еволюцията човек се е издигнал над животните?
— Разбира се — отвърнах аз. — Та не е ли така?
— Не — каза той. — Паднал е много по-ниско. Сега само оттеглил се от делата си милионер може да си позволи начина на живот на животното — да живее сред природата в най-подходящите за организма климатични условия, да се движи много, да се храни с екологично чиста храна и при това съвсем никога за нищо да не се притеснява. Помислете си — та нали никое от животните не работи.
— Ами катеричките? — попита Хера. — Те нали събират орехи.
— Милинка, това не е работа. Виж, ако катеричките от сутрин до вечер си пробутваха една на друга прокиснали мечешки говна, тогава би било работа. А да се събират орехи, е безплатен шопинг. Работи само добитъкът, който човек е селектирал по свой образ и подобие. И самият човек. Ако, както казваш ти, задачата на парите е да улеснят живота, то защо хората ги добиват цял живот, докато не се превърнат в старчески боклук? Вие сериозно ли смятате, че човек върши всичко това за себе си? Моля ви се! Човек даже не знае какво в действителност представляват парите.
Той обходи с поглед двама ни с Хера.
— Същевременно — продължи той — да се разбере това въобще не е сложно. Достатъчно е да се зададе елементарният въпрос — от какво ги добиват?
Стори ми се, че въпросът е зададен към мен.
— С две думи е трудно да се формулира — казах аз. — Икономистите и досега спорят на тази тема…
— И нека си спорят и по-нататък. Но за всеки кариерен работник това е еднозначно. Парите се добиват от неговите време и сила. В тях се превръща неговата жизнена енергия, която той получава от въздуха, слънчевата светлина, храната и другите впечатления от живота.
— Имате предвид в преносен смисъл?
— В най-пряк. Човек си мисли, че добива парите за себе си. Но в действителност той ги добива от себе си. Животът е устроен така, че той може да получи малко пари за лично ползване само тогава, когато произведе значително повече за някого другиго. А всичко, което той добива за себе си, има свойството по странен начин да му се процежда между пръстите… Нима не си го забелязал? Когато работеше като хамалин в универмага?
Хера ме погледна с любопитство. На мен ми се прииска да убия Енлил Маратович на място.
— Забелязах — промърморих аз.
— Причината, поради която хората не разбират природата на парите, е проста — продължи Енлил Маратович. — За тях е разрешено да се говори само в рамките на карго-дискурса. Става въпрос не за това, че животът на човека се преработва в непонятна субстанция, а за това коя валута е по-перспективна — еврото или юанът. И може ли тогава да се вярва на йената. Сериозните хора за друго не говорят и не мислят.