— Естествено — казах аз. — Човек се стреми към парите, защото иначе ще умре от глад. Така е устроен животът.
— Думите са правилни — съгласи се Енлил Маратович. — Но аз бих променил мъничко реда им. Тогава ще се измени акцентът.
— А как трябва?
— Животът е устроен така, че човек да умре от глад, ако започне да се стреми към нещо друго освен пари. Аз тъкмо обяснявам от кого е устроен така и защо.
— Да допуснем — каза Хера. — Но как точно човекът изработва пари? Кравата има виме. А човекът няма нищо подобно.
Енлил Маратович се усмихна.
— Кой ти каза?
Хера, както ми се стори, се смути.
— Искате да кажете, че човек има виме като кравата? — попита тя.
— Именно.
— Но къде е то? — попита Хера съвсем тихо.
Не се сдържах и погледнах към гърдите й. Това не остана незабелязано от страна на Енлил Маратович.
— В главата — каза той и като гледаше към мен, изразително потропа с пръст по черепа си.
— Къде именно в главата? — попитах аз.
— Аз току-що го обяснявах — отвърна Енлил Маратович. — Умът „Б“ е именно органът, който произвежда парите. Той е парична жлеза, която от всички животни съществува само при човека…
— Почакайте — прекъснах го аз. — Говорехме, че умът „Б“ произвежда различието между два мерцедеса. Това е ясно. А какво общо имат парите?
— Различието между двата мерцедеса, утаено в чист вид, са точно парите. А културната среда, която се състои от такива различия, е кариерата, в която се добиват парите. Тази кариера, както разбирате, не е някъде навън, а в главата. Затова и казвам, че хората добиват пари от самите себе си.
— А как човек може да работи в кариерата, ако тази кариера е в главата му? — попитах аз.
— Много просто. В ума „Б“ протича непрекъснато абстрактно мислене, което се изварява в паричен концентрат. Прилича на ферментацията в бъчвата за вино.
— А какво е паричен концентрат?
— Разликата между двата мерцедеса е точно паричният концентрат. Той се съотнася към парите примерно както листата на коката към кокаина. Може да се каже, че парите са пречистен и рафиниран продукт на ума „Б“.
— Кажете, а този паричен концентрат не е ли случайно същото като гламура? — попита Хера.
— Вярно разсъждаваш — отговори Енлил Маратович. — Но паричният концентрат не е само гламурът. В пари се преработва практически всяко възприятие, което съществува в съвременния град. Просто някои видове възприятия довеждат до изработването на по-голям обем парична маса за единица информация. Гламурът тук е без конкуренция. Именно затова около човека винаги има толкова гланц и реклама. Същото е като детелината за кравата.
— А нима гламур има навсякъде? — попитах аз.
— Разбира се. Само че навсякъде е различен. В Ню Йорк е ферари и тоалет от някоя си Дона Каран. А в азиатското село е мобилен телефон с голям екран и тениска с надпис „Mickey Mouse USA Famous Brand“. Но субстанцията е една и съща.
Хера погледна към краката ми. Забелязах, че крачолите ми са се смъкнали надолу и са открили чорапите, чиито ластици бяха украсени с лейбъли във вид на британското знаме.
— А в какво се състои ролята на дискурса? — попитах аз с угрижен тон.
— Пасището трябва да има ограда — отговори Енлил Маратович. — За да не се разбяга стадото.
— А кой е зад тази ограда?
— Как кой! Ние.
Спомних си, че абсолютно същото, почти дума по дума, ми беше казал навремето Йехова. Хера въздъхна. Енлил Маратович се засмя.
— Очакваше от живота нещо по-голямо? — попита той. — Не чакай.
— А какво става с хората, които отказват да нагъват концентрат и да създават пари? — попита Хера.
— Аз съм добър пастир — отвърна Енлил Маратович. — Няма да ги ругая. Но помисли сама, как може кравата да се откаже да изработва мляко? Ще й се наложи да спре да яде.
— Но нали хората сигурно могат да изработват вместо пари нещо друго? Например като в Съветския съюз?
Енлил Маратович вдигна вежди.
— Добър въпрос… Накратко, може да се каже така: животновъдството бива месно и млечно. Когато престане да бъде млечно, веднага става месно. А когато престане да бъде месно, става млечно. В преходните епохи то бива комбинирано. Нищо друго засега не е измислено.
— А какво означава „месно животновъдство“? — попитах аз.
— Точно това и означава — каза Енлил Маратович. — Може да се пие мляко, а може да се яде месо. Има ресурс, който хората произвеждат, докато са живи; има и ресурс, който произвеждат, докато трае смъртта… За щастие, тези ужасни технологии отдавна са осъдени и са останали в миналото, така че няма да се спираме на тях.