За това време успях да се разсърдя. Но не ми идваше наум достоен отговор. Вдъхновението ме осени, когато погледнах паметника на Тимирязев.
— Да — казах аз, — с дискурса всичко ти е наред. Ама с гламура… Или съм изостанал? Сега такава ли в модата — да се обличаш като Том Сойер?
— Какво значи като Том Сойер?
Погледнах праната й черна тениска. После тъмните й панталони — някога явно също са били черни. После маратонките й.
— Все едно се каниш да боядисваш ограда.
Това, разбира се, беше удар под кръста — така на момичетата не се говори. Във всеки случай искрено се надявах, че е удар под кръста.
— Смяташ, че съм зле облечена? — попита тя.
— Ама защо зле. Работно облекло, нормално. Даже ти ходи. Просто в съвременната градска стилистика…
— Чакай малко — каза тя. — Ти наистина ли смяташ, че точно аз съм в работно облекло? А не ти?
Сакото ми беше разкъсано и изцапано със сажди на няколко места, но и в такъв вид бях уверен в безупречността на своето облекло. Цялата комбинация — сако, панталон, риза и обувки — бях купил в LoveinarX. Напълно я заимствах от манекена, изложен на витрината — освен чорапите, които купих отделно. Чрез придобиването на готови комплекти от манекените се научих да маскирам своята гламурна несъстоятелност. Методът работеше — Балдур лично одобри този костюм и каза, че съм облечен като гренландски педал по време на разгонване.
— Да кажем така — отговорих. — За работа в градината бих се облякъл другояче. Облеклото все пак е ритуал, а ритуалите трябва да се уважават. Това е демонстрация на статуса. Всеки трябва да се облича в съответствие с положението си в обществото. Такъв е социалният кодекс. На мен ми се струва, че вампир е много висок статус. Не просто много висок, а най-високият. И нашето облекло трябва да му съответства.
— А как облеклото отразява социалния статус?
Дойде време да покажа, че аз също владея дискурса.
— Ами като цяло във всички епохи действа един и същ прост принцип — казах, — който се нарича „industrial exemption“. Облеклото демонстрира, че човекът е освободен от тежък унизителен труд. Например дългите ръкави, слизащи до под пръстите. Като на Lady Greensleeves — знаеш ли я песента?
Тя кимна.
— Ясно е, че дамата, която носи такива одежди, няма да мие тенджери или да храни свинете. Тук се отнасят и дантелите около китките на ръцете, най-фините обуща на токове или с извит нагоре нос, както и различните подчертано нефункционални детайли на костюма — панталоните буфан, декоративният дюкян, всякакви излишества. Е, а в наши дни е просто, ъ-ъ… скъпо облекло, подбрано с вкус. Такова, по което си личи, че човекът не се занимава с боядисване на огради.
— На теория е правилно — каза Хера. — Грешката е с практиката. Твоята офисна униформа въобще не показва, че си освободен от унизителния труд по боядисване на огради. Напротив. Тя съобщава на околните, че в десет сутринта ти трябва да си се явил в офиса, да си представиш кофа с боя и до седем вечерта да боядисваш въображаема ограда вътре в главата си. С кратко прекъсване за обяд. И твоят старши мениджър трябва да е доволен от хода на работата, за който той ще съди по изражението на оптимизъм на лицето ти и по руменината на бузите ти…
— Защо задължително… — започнах аз.
— Какъв ужас! — прекъсна ме тя. — И това го говори вампир? Рама, ти си облечен като чиновник преди интервю с работодател. Изглеждаш така, сякаш във вътрешния ти джоб лежи сгънат на четири лист с кратката ти автобиография и ти не се решаваш да го вземеш в ръце, за да го препрочетеш, защото дланите ти се потят от отговорността и те е страх, че буквите ще се размажат. И ми правиш забележка на мен? И то в деня, когато заради тържествения случай съм облякла нашата национална носия?
— Каква национална носия? — попитах ошашкано.
— Националната носия на вампирите е черният цвят. А стилът „industrial exemption“ в двадесет и първи век е, когато не те интересува какво ще си помисли за сакото ти капитанът на галерата, където си прикован към веслото. Всичко останало е производствено облекло. Даже ако носиш „Ролекс“. Впрочем, особено ако носиш „Ролекс“.
На ръката ми действително имаше „Ролекс“ — ненатрапващ се, но истински. Той изведнъж ми се стори непоносимо тежък и прибрах длан в ръкава си. Чувствах се така, сякаш ме бяха пуснали в бъчва по Ниагарския водопад.
Пресякохме Стария Арбат. Хера се спря пред една витрина, внимателно се огледа, извади от джоба си гилза с яркоалено червило и си начерви устните. След тази процедура тя вече напомняше момиче-вампир от комиксите.