— Красиво е — казах аз угоднически.
— Благодаря.
Тя скри червилото в джоба си.
— Кажи, ти вярваш ли, че вампирите са селектирали човека? — попитах.
Тя сви рамене.
— Защо пък не. Нали хората са селектирали свинята. И кравата.
— Но това са различни неща — казах аз. — Нали хората не са просто добитък. Те са създали потресаваща култура и цивилизация. Трудно ми е да повярвам, че всичко сее появило само за да могат вампирите безпроблемно да си осигуряват храната. Огледай се наоколо…
Хера реагира буквално. Спря се и с комично внимание огледа всичко наоколо — отрязъка от Новия Арбат, Кинотеатъра на игралния филм. Министерството на отбраната и метростанция „Арбатска“, подобна на монголски мавзолей сред степта.
— Погледни сам — каза тя и посочи рекламния билборд отпред. На билборда имаше реклама за тоалетна чиния — огромни цифри „9999 рубли“ и надпис: „Елдорадо — територия на ниските цени“.
— Аз бих им предложил да турят такъв слоган: „Златото на Фройд“ — казах аз. — Не, по-добре да се снима такъв екшън…
Тоалетната чиния изведнъж се размърда и се разпадна на вертикални ивици. Разбрах, че билбордът се състои от триъгълни планки. Когато се завъртяха, се появи друга реклама — на телефонна тарифа. Беше издържана в жизнерадостни жълти и сини цветове: „$10 не са излишни! Включи се и вземи 10 долара!“. Минаха още две секунди, планките отново се завъртяха и се появи последното изображение — строг черен надпис на бял фон:
„Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене“.
— Потресаваща култура и цивилизация — повтори Хера.
— Е, и какво — казах аз. — Голяма работа. Някакви протестанти са наели билборда и рекламират своя счетоводен тефтер. В смисъл Библията. Наоколо има много смехории, спор няма. Но все едно, не мога да повярвам, че човешките езици и религии — само изброяването им заема цяла енциклопедия — са страничен ефект от продоволствената програма на вампирите.
— А какво те смущава? — попита Хера.
— Несъразмерността на цел и резултат. Това е като да строиш огромен металургичен комбинат, за да произвеждаш… Не знам… Кламери.
— Ако вампирите сами си измисляха всичките тия култури и религии, тогава наистина щеше да е обременително — отвърна тя. — Само че нали това го правят хората. Както сам каза, страничен ефект.
— Но ако единствената задача на хората е да хранят вампирите — казах аз, — то излиза, че човешката цивилизация има много нисък коефициент на полезно действие.
— А защо трябва да е висок? На нас какво ни пука? Какво, трябва да се отчитаме пред някого ли?
— Така е, но… Все едно не вярвам. В природата няма нищо излишно. А тук излишно е почти всичко.
Хера се намръщи. Изглеждаше сякаш е ядосана, но аз вече знаех, че изражението на лицето й е такова, когато мисли съсредоточено за нещо.
— Знаеш ли какво са термитите? — попита тя.
— Да — отвърнах. — Слепи бели мравки. Те изяждат отвътре дървените неща. За тях е писал още оня, как беше… Мракес.
— Маркес? — попита Хера.
— Може — отвърнах аз. — Не съм го чел, зная го чисто по дискурс. Както и за термитите. Живи не съм виждал.
— Аз също — каза Хера. — Но съм гледала филми за тях. Термитите си имат цар и царица, които се охраняват от обикновените термити. Царят и царицата си седят в килиите, откъдето не може да се излезе, а термитите работници постоянно ги облизват и хранят. Термитите си имат свой архитектурен стил — такава, един вид, асид готика. Имат сложна социална йерархия. Много различни професии — работници, войници, инженери. Най-много от всичко ме порази това, че новият термитник възниква, когато младите цар и царица отлитат от стария да строят друго царство. Щом долетят на мястото, те за начало си отгризват един другиму крилете…
— Искаш да сравниш цивилизацията на хората с термитник? — прекъснах я аз.
Тя кимна.
— Дори само това, че го правиш — казах, — показва колко хората и термитите са далече един от друг.
— Защо?
— Защото два термита никога няма да си говорят, че техният термитник прилича на готична катедрала.
— Първо на първо — каза Хера, — не е готична, а готическа. Второ, никой не знае какво си обсъждат термитите. Трето, не съм се доизказала. Във филма се разказваше, че има две разновидности на термитите-войници. Има обикновени войници — те имат на главите си нещо като клещи. А освен това има носати термити — те имат на главата си такъв един дълъг израстък. Този израстък се мокри от химически дразнител, екстракт от челната им жлеза. Когато се изяснило, че екстрактът от челната жлеза на термита помага за лекуването на болести, термитите започнали да ги развъждат изкуствено, за да получават това вещество. Ако на носатия термит от такъв изкуствено построен термитник му бяха казали, че цялата тяхна огромна сложна монархия, цялата им уникална архитектура и хармоничния социален строй са странични последствия на това, че на някакви маймуни им трябва екстракт от челната жлеза, термитът не би повярвал. А ако беше повярвал, то щеше да го види като чудовищна и оскърбителна несъразмерност.