— Екстракт от челната жлеза на мениджър от низшето звено — повторих аз. — Красиво сравнение…
— Да — каза Хера. — Направо по Енлил Маратович. Само че дай да не се заяждаме с офисния пролетариат, това е пошло. Пичовете в офиса с нищо не са по-лоши от нас, просто на нас ни е провървяло, а на тях не.
— Добре де — казах миролюбиво аз, — нека да е мениджър от средното звено.
Наближавахме храма на Христос Спасителя. Хера посочи една от пейките. Видях на облегалката й изписан с жълт спрей надпис:
„Христос е Яхве за бедняци“.
В руската култура от последните години всичко така се смеси, че беше невъзможно да се разбере дали това е хула срещу Спасителя, или точно обратното — негова възхвала… Кой знае защо си спомних скъсаната банкнота, която ми даде Енлил Маратович, извадих я от джоба си и прочетох надписа около пирамидата с окото:
— „Novus Ordo Seclorum“ и „Annuit Caeptis“. Как се превежда това?
— „Нов световен ред“ — каза Хера — и нещо като „нашите усилия се приемат с приязън“.
— И какъв му е смисълът на това?
— Просто масонски простотии. Не търсиш където трябва.
— Сигурно — казах аз. — Важен беше самият му жест, нали? Това, че скъса банкнотата? Може би съществува някаква специална технология по унищожаването на парите. Нещо като анихилация, при която се отделя затворената в тях енергия.
— Как например?
Замислих се.
— Ами да допуснем, превеждат се пари на специална сметка. А после по някакъв особен начин ги унищожават. Когато парите изчезват, се отделя жизнена сила и вампирите я попиват…
— Неправдоподобно е — каза Хера. — Къде се отделя жизнената сила? Нали сметката е само в банковата компютърна система. Невъзможно е да се каже къде именно се намира тя.
— Може би вампирите се събират около лаптоп, от който изпращат команда някъде на Каймановите острови. А към тоя лаптоп чрез USB е вързан специален вампирски номер.
Хера се засмя.
— Какво? — попитах аз.
— Представям си как нашите купонясват по време на дефолт.
— А, та това е ценна мисъл — казах аз. — Може пък всичко да го правят централизирано. Един вид, свалят курса на долара с десет процента и се друсат половин година.
Хера изведнъж се спря.
— Стоп — каза тя. — Струва ми се…
— Какво?
— Че току-що разбрах всичко.
— Какво си разбрала?
— Най-вероятно вампирите пият не човешката червена течност, а специална напитка. Тя се нарича „баблос“. Нравят я от стари банкноти, подлежащи на унищожаване. Затова и Енлил скъса банкнотата.
— Как ти хрумна?
— Спомних си един разговор, който случайно чух. Един вампир пред мен попита Енлил готово ли е всичко, за да пият „баблос“. А Енлил му отговори, че още не е дошла партидата стари пари от Госзнак. Тогава въобще не разбрах за какво си говорят. Едва сега всичко си дойде на мястото.
— Партида стари пари от Госзнак? — попитах недоверчиво.
— Помисли сам. Хората постоянно премятат пари в ръцете си, броят ги, крият ги, надписват ги, съхраняват ги. Това за тях е най-важният материален обект. В резултат на което банкнотите са пропити с жизнената им сила. Колкото по-дълго банкнотата се намира в обръщение, толкова по-силно се зарежда. А когато съвсем овехтее и буквално е пропита с човешка енергия, нея я изземат от обращение. И вампирите си приготвят от нея своя дринк.
Замислих се. Звучеше, разбира се, странно и не особено апетитно — но по-правдоподобно, отколкото моята версия за сметките на Каймановите острови.
— Интересно — казах аз. — А кой е този друг вампир, с когото е говорил Енлил Маратович?
— Казва се Митра.
— Ти познаваш Митра? — учудих се аз. — Макар че, да, разбира се… Нали той ми предаде твоето писмо.
— Той много смешно разказваше за теб — съобщи ми Хера. — Казваше, че…
Тя изохка и прикри устата си с длан, сякаш е издрънкала нещо излишно.
— Какво е казвал той?
— Нищо. Да забравим.
— Ама не, като си почнала, кажи.
— Не помня — отвърна Хера. — Да не си мислиш, че само за теб си приказваме? Имаме си достатъчно други теми.