Както често се случва, личните неуредици се компенсираха с извънредни парични разходи. За тези дни аз си купих куп парцали от „Архетипик Бутик“ и даже получих отстъпка за комплект от седем напълно ненужни ми копринени вратовръзки Nedelka top executive, като отгатнах марката на настенната „таратайка № 02“ — жълто ламборгини „Диаблеро“.
През цялото това време у мен се сгъстяваше предчувствието, че занапред ме очаква ново изпитание, доста по-сериозно от предишните. Когато предчувствието достигна достатъчни гъстота и плътност, настъпи материализация. Тя прие формата на Митра. Той дойде една сутрин, без да се обади. По това време аз вече почти не му се сърдех.
— Не очаквах от тебе такова нещо — казах. — Защо разказваш всичко на Хера?
— Какво съм й разказвал? — изуми се той.
— За препарата „Rudel ZOO“ — отвърнах. — Че съм го излизал до сухо.
— Аз такова нещо не съм казвал — рече Митра. — Ние беседвахме за разните редки препарати и споменах, че този ти се падна по наследство. Относно това, че си го излизал до сухо, тя се е досетила сама. Хера усеща събеседника си необикновено точно.
— Не е трябвало въобще да й се казва нищо по темата — казах. — Нима не е ясно?
— Сега е ясно. Извинявай, не съобразих.
— На какво дължа това посещение?
— Отиваме при Енлил Маратович. Днес е натоварен ден, и нощта също. През деня ще те представят на богинята. А през нощта ще има купон с представление.
— По какъв повод?
— Ритуална вечер на дружбата между вампири и халдеи. Ако трябва да опиша накратко същността му — хитри и безчовечни същества си устройват вечеринка, на която се убеждават един друг, че са простодушни добряци, на които нищо човешко не им е чуждо…
— Кой ще бъде там?
— От тези, които познаваш — твоите учители. Е, и твоята съратничка по учение. На теб, изглежда, вече ти е мъчно за нея?
— Хера ще бъде там? — попитах нервно.
— Какво общо има тук Хера?
— А тогава за кого говориш?
— Локи ще донесе своята гумена жена… Олеле, какъв поглед, ей сега ще изгоря, хе-хе… Той няма да ти я носи на тебе, глупчо, такава е традицията. Хумор, един вид. Обличай се.
Оставих Митра в гостната, отидох в спалнята и отворих гардероба. След разходката с Хера всичките ми купени от манекените комбо-костюми предизвикваха у мен отвращение. Сега те изглеждаха като тематична подборка от музея на дарвинизма — сватбени пера на папагали, отхвърлени от естествения подбор. Облякох се изцяло в черно — такива ризи нямах, затова облякох под сакото памучна тениска. „Даже е хубаво, че Хера няма да е там — мислех си. — Току-виж решила, че влияе силно върху вкусовете ми…“
— Изглеждаш като истински вампир — одобрително каза Митра.
Той също беше облечен в черно, но доста по-шикозно от мен. Под смокинга си носеше черен нагръдник и мъничка папийонка от алено моаре. Той благоухаеше на модния одеколон New World Odor на Gap. От всичко това, взето заедно, приличаше на изучил се в Йейл цигански барон.
Долу ни чакаше същата онази кола, която ни откара с Хера от жилището на Енлил Маратович — черна лимузина от неизвестна ми марка. На волана седеше познатият шофьор. Когато се намърдахме вътре, той учтиво ми се усмихна в огледалото. Колата потегли. Митра натисна копче и от стената пред нас се вдигна стъклена преграда, която ни отдели от шофьора.
— Кои са халдеите? — попитах.
— Това са членовете на организация, която свързва света на вампирите със света на хората. Обикновено я наричат Гилдия на халдеите, но официалното й название е Дружество на градинарите.
— За какво са нужни те?
— Хората трябва да се държат на повод. Именно с това се занимават халдеите. Вече много хиляди години. Те са нашият управляващ персонал.
— Как те управляват хората?
— Чрез структурите на властта, в които влизат. Гилдията на халдеите контролира всички социални асансьори. Без нейно знание човек може да се издигне само до определено кариерно стъпалце.
— Ясно — казах. — Масонският заговор? Световното правителство?
— Нещо такова — усмихна се Митра. — Човешката конспирология е твърде полезно за нас нещо. Хората знаят — има някакво тайно общество, което управлява всичко. А по въпроса що за общество е това, отдавна спорят всички вестници. И както разбираш, ще спорят и занапред.