— А защо халдеите се подчиняват на вампирите?
— Всичко се опира на традицията. На това, че нещата винаги са стояли така.
— Само? — изумих се аз.
— А как би могло да бъде другояче? Властта на кой да е крал се дължи само на това, че вчера той също е бил крал. Когато се буди сутрин в леглото си, в ръцете му няма никакви лостове или конци. Всеки един от слугите, които влизат в спалнята, може да му извие врата.
— Искаш да кажеш, че хората могат… Да извият врата на вампирите?
— Теоретично, да — отвърна Митра. — А на практика — едва ли. Без нас ще изчезнат всички фундаментални смисли. Човечеството ще остане без скелет.
— Смисъл, скелети… Просто приказки — казах аз. — С това днес не можеш удържа хората. Имаме ли някакви реални средства за контрол?
— Първо, традицията е много реално средство за контрол, повярвай ми. Второ, ние държим халдеите на каишка, като контролираме тяхната червена течност. Ние знаем всяка тяхна мисъл, което прави на хората неизгладимо впечатление. От нас не може да се скрие нищо. Хората имат едно понятие — инсайдерска информация. Ние я правим, така да се каже, аутсайдерска. Това е основната стока, която ние обменяме за човешки услуги.
— А защо хората не знаят нищо по въпроса?
— Как да не знаят? Знаят, и то много отдавна. Например съветник на английските крале много векове е бил така нареченият „лорд-опитвач“ — сам разбираш кой. За него пише даже в учебника по история. Естествено, написана е някаква смешна глупост, че той уж опитвал храната — да проверява дали не е отровена. Ама че работица за лорд. Би могъл да припечелва и още като извозва лайната… Да се прекрати напълно изтичането на информация, е невъзможно, но ние можем да се погрижим тя да е невероятно изкривена. Помага ни склонността на хората да ни смятат за доста по-свръхестествени същества, отколкото сме в действителност. На тях им се замайва главата от близостта с бездната. Майтапът е там, че в сравнение с бездната, в която сега са се изтърсили хората, нашата въобще не е толкова дълбока…
Спомних си пропастта, над която се реех по време на Великото грехопадение, и се замислих. Наистина коя бездна беше по-дълбока — черният кладенец на Хартланд, където започнах своето спускане, или зеещата задна дупка на универмага, където работех като хамалин? Работата не опираше до универмага — всеки жизнен избор, оставен на млад човек на моите години, беше несъмнена дупка, водеща към долната тъма. Разликата беше само в наклона на коридора. Като си помислиш, не вампирите, а хората висяха с главата надолу, просто при тях дълбината се наричаше висина…
— Халдеи — промърморих аз, — халдеи… При нас в дискурса имаше нещо такова… Това са племена, които са управлявали Вавилон? Или така бандюгите наричат келнерите?
— За келнерите не знам — каза Митра. — А относно Вавилон — напълно вярно е. Гилдията на халдеите е съществувала още във Вавилон, оттам идва и името.
— А защо второто им име е Дружество на градинарите?
— Защото те служат на Дървото на живота. Това е едно от въплъщенията на Великата богиня. Такова дърво има във всяка страна.
— Какво, във всяка страна го докарват отнякъде ли?
— Точно обратното. Отделната човешка нация със своите език и култура се образува там, където има такова дърво. Около него, така да се каже. Но от друга страна, всички Дървета на живота са едно и също дърво.
— А коя е Великата богиня? Само не ми казвай, моля те, че е едно от въплъщенията на Дървото на живота.
Митра се засмя.
— Ще разбереш довечера — каза той. — Обещавам ти, че впечатлението ще е силно.
Усетих тревога, но реших да не й се поддавам.
— Все пак не разбирам — казах — защо му е на тайното общество от хора, които контролират всички социални асансьори, да работи за вампирите? Защо им е въобще да работят за някого другиго, освен за самите себе си?
— Нали ти казах. Ние четем в душите им.
— Е, стига де. Една Вартоломеева нощ — и никой вече нищо няма да чете. Ако халдеите са дотолкова сериозни хора, че могат да контролират целия този ядрено-финансов бардак, за какво им е да се грижат за някакво си там Дърво на живота? Хората в наше време са много прагматични. И колкото по-високо се издигат те със своите социални асансьори, толкова са по-прагматични. Уважението и традициите днес не са мотивация.
Митра въздъхна.
— Ти схващаш всичко правилно — каза той. — Но върхушката на човечеството пази Дървото на живота именно от прагматизъм.
— Защо?
— Прагматизмът е ориентация към практическото постигане на целта. Ако целта отсъства, за никакъв прагматизъм не може да се говори. А целта се появява пред хората именно благодарение на Дървото на живота.