— Не — каза тя. — „Баблос“ е много древна дума. Може би най-древната, достигнала до наши дни. Тя е от един корен с думата „Вавилон“. И произлиза от акадската дума „бабилу“ — „вратите на бога“. Баблос е свещената напитка, която прави вампирите богове.
— Затова ли имаме такива имена?
— Да. Понякога червената течност я наричат баблос. А Енлил се изразява понаучному — „агрегат ем шест“, или окончателно състояние на парите. Кондензат от жизнената сила на човека.
— Баблосът се пие?
— Конякът се пие. А баблосът се смуче. Той е малко.
— Я чакайте малко — казах. — Тука има нещо замотано, струва ми се. Енлил Маратович казваше, че „червена течност“ е коректното наименование на човешката…
— Кръв — прекъсна ме Ищар. — Пред мен може.
Но на мен самия вече ми беше трудно да произнасям тази дума.
— Той казваше, че вампирите са престанали да пият червената течност, когато са култивирали човека и са го накарали да произвежда пари.
— Всичко е правилно — каза Ищар. — Но ние все пак сме вампири. Затова не можем да зарежем напълно кръвта. Иначе ще загубим своята идентичност и корените си. Какво са парите? Те са символичната кръв на света. На нея се крепи всичко и при хората, и при нас. Само че се крепи по различен начин, защото ние живеем в реалността, а хората — в света на илюзиите.
— А защо? — попитах. — Нима те всички са толкова глупави?
— Не са глупави. Просто така е устроен човешкият живот. Човек се ражда на света, за да произвежда баблос от гламурния концентрат. През различните епохи това се е наричало по различен начин, но формулата на човешката съдба не се променя от хилядолетия.
— Що за формула е тя? — попитах.
— „Илюзия-пари-илюзия“. Знаеш ли в какво е главната особеност на хората като биологичен вид?
— В какво?
— Хората постоянно преследват видения, които възникват вътре в главите им. Но по някаква причина те ги преследват не вътре в главите си, където тези видения възникват, а из реалния физически свят, върху който се наслагват тези видения. А после, когато виденията се разсейват, човек се спира и си казва — майчице, това пък какво беше? Къде съм и защо аз, и сега какво? И това редовно се случва не само с хората, но и с цели цивилизации. Да живее сред илюзии, за човека с така естествено, както за скакалеца да седи в тревата. Защото именно от човешките илюзии се изработва нашият баблос…
Абе, какво са се хванали за тоя скакалец, помислих си аз. Все пак имаше нещо много изморително в постоянните опити на по-възрастните вампири да общуват с мен на понятен за мен език.
— А какво означава да живееш в реалността? — попитах.
— Това добре го е формулирал граф Дракула — отвърна Ищар. — Той е казал така: „Имиджът е нищо, жаждата е всичко“.
— Вампирите също имат формула на съдбата?
— Да — каза Ищар. — „Червена течност-пари-червена течност“. Ако забравим за политкоректността, това означава „кръв-пари-баблос“. Червената течност във формулата е човешка, а баблосът не.
— А защо „червена течност“ наричат и баблоса, и човешката… Е, нали ме разбрахте?
— Ами защото — отвърна Ищар — това е едно и също по различните кръгове на диалектичната спирала. Не само по цвят, но и по съдържателната си същност. Както например бирата и конякът…
Щом произнесе думата „коняк“, тя погледна към масата, после към мен и ми намигна. Разбрах какво се иска от мен. Като се стараех да не дрънна стъкло в стъклото, аз изсипах остатъка от Hennessy ХО в чашата и го прелях в устата на главата. Тя отново ловко се гмурна под чашата и на пода не се разля нито капка.
Не се знаеше къде отива изпитият коняк. Явно в шията на Ищар имаше някакво подобие на гуша. Алкохолът вече действаше с пълна сила. Лицето й почервеня и забелязах около ушите невидимите по-рано нишки на пластичните белези.
Зад паравана изразително се прокашля невидима девойка. Реших, че повече няма да дам на Ищар алкохол.
— Но разликата се състои в концентрацията на тази същност — продължи Ищар. — В човека има пет литра червена течност. А за цял живот от нея може да се получи не повече от грам баблос. Разбираш ли?
Кимнах.
— И то белият протестант в Америка дава грам. А нашите русначета — доста по-малко… Трябва да те почерпя. Ей, момичета, имаме ли баблос?
— Няма — долетя иззад паравана момичешки глас.
— Тъй значи — каза Ищар. — Обущарят си няма обувки. Самата аз го правя и нямам.
— А как го правите?
— Целият технологичен цикъл ли искаш да знаеш? — попита Ищар. — Искаш да ми се навреш под поличката? Баблосът е моето млечице…
Явно отново не ми се удаде да прикрия напълно чувствата си. Ищар се засмя. Аз се ухапах по устната и придадох на лицето си сериозно и почтително изражение. Това я развесели още повече.