— Черен шум? — попитах. — Това пък какво е?
— Също ли не сте го минавали? — порази се Калдавашкин. — Че с какво сте се занимавали тогава? Черният шум е сумата от всички разновидности на дискурса. Иначе казано, това е бял шум, където всички слагаеми са обмислени и платени. Произволна и случайна съвкупност от сигнали, във всеки от които няма нищо случайно и произволно. Така се нарича информационната среда, обкръжаваща съвременния човек.
— А защо е нужна тя? За да мамим хората?
— Не — отвърна Калдавашкин. — Целта на Черния шум се явява не пряката измама, а по-скоро създаването на такъв информационен фон, който прави невъзможно случайното разбиране на истината, доколкото…
Енлил Маратович вече ме буташе по посока на следващата група халдеи и аз не чух края на фразата — само виновно се усмихнах на Калдавашкин и разперих ръце. Пред мен се появи халдей със син хитон, дребен и женствен, с наманикюрени дълги нокти. Около него стоеше група почтителни спътници в златни маски, подобни на свита.
— Господин Шчепкин-Куперник — представи го Енлил Маратович. — Началник на гламура. Безусловно най-важната длъжност сред нашите приятели-градинари.
Аз вече бях разбрал, че колкото са халдеите, толкова ще са и най-важните длъжности.
Шчепкин-Куперник с достойнство приведе маската си.
— Кажете, Рама — с благозвучен глас произнесе той, — може би поне вас ще ми се удаде да ви излекувам от черната болест? Та вие сте толкова млад. Може би има шанс?
Наоколо се засмяха. Засмя се даже Енлил Маратович.
Обхвана ме паника. Току-що се бях издънил с дискурса, който по общо мнение познавах съвсем не зле. А с гламура винаги си бях имал проблеми. Сега, помислих си аз, ще се опозоря окончателно — какво е това, черна болест“, също не помнех. Налагаше се да го играя грубо.
— За един черна болест — изрекох строго аз, — а за друг черна смърт…
Смехът утихна.
— Да — отвърна Шчепкин-Куперник, — това е ясно, кой ли би спорил. Но защо вие, вампирите, даже най-младите и свежите, веднага се обличате в тези катраненочерни роби? Защо е толкова трудно да ви накараме да добавите към това пиршество на тотална чернота поне мъничък елемент с друг цвят и фактура? Знаете ли какви усилия ми струваше червената папийонка на вашия приятел Митра?
Най-накрая разбрах за какво говори той.
— Имате такъв забележителен, задълбочен курс по глАмур — продължи жално-милно Шчепкин-Куперник. — И въпреки това откак се помня с всички вампири се случва едно и също. На първо време те се обличат безупречно, както ни учи теорията. А после се започва. След месец, най-много след година — и всички лека-полека се плъзват в тази безнадеждно черна пропаст…
Щом произнесе тези думи, наоколо се сгъсти ледено напрежение, което се усещаше почти физически.
— Олеле — прошепна той изплашено. — Простете, ако казах нещо нередно…
Разбрах, че това е шанс да се проявя откъм най-добрата си страна.
— Нищо, нищо — казах аз любезно. — Вие сте много остроумен събеседник и сте доста осведомен. Но ако си говорим сериозно… У нас, смукачите, действително присъства определена тенденция към ноара. Първо, както вие сигурно знаете, това е нашият национален цвят. А второ… Нима не разбирате защо това се случва с нас?
— Кълна се в червената течност, не — отвърна Шчепкин-Куперник.
Изглежда, той изпитваше облекчение, че премина така успешно опасния завой.
— Помислете си още веднъж — казах. — Какво правят вампирите?
— Управляват хода на историята? — раболепно попита Шчепкин-Куперник.
— Не само — отвърнах. — Освен това вампирите виждат вашите тъмни души. Отначало, докато вампирът още се учи, той съхранява наследения от Великия прилеп заряд на божествена чистота, който го кара да вярва в хората, независимо от всичко, което узнава за тях от ден на ден. През този период вампирът често се облича лекомислено. Но от един момент нататък му става ясно, че проблясък в мрака няма и не се предвижда. И тогава вампирът облича вечен траур по хората и става черен като тези сърца, които ежедневно плават пред неговия мислен взор…
— Браво! — ревна до мен Мардук Семьонович. — Енлил, аз това бих го вкарал в дискурса.
Шчепкин-Куперник направи нещо от рода на реверанс, който трябваше да изрази неговите многообразни чувства, и отстъпи от пътя ни заедно със своята свита.