Самарцев вдигна пръст:
— Ето на това неизказано предположение се държи целият крехък механизъм на нашето младо народовластие…
— Значи у нас все пак има народовластие?
— В перспектива — несъмнено.
— А защо в перспектива?
Самарцев сви рамене.
— Та нали с вас сме интелигентни хора. Значи, като се хванем всички заедно за ръце, ще излижем до смърт гъза на всяка диктатура. Ако, разбира се, не пукнем преди това от глад.
Специалистът по младежка култура тихо добави:
— Ще излижем всяка освен анонимната.
Самарцев го ръгна с лакът в хълбока.
— Их, че ни изтормози с тая твоя младежка прямота.
Явно ударът с лакътя окончателно събуди младежкия специалист.
— А що се отнася до младите политици — каза той, — кадърни момчета има. Нека никой да не се съмнява. И не просто кадърни. Талантища. Нови Гоголевци просто.
— Е, то при тебе всеки ден се раждат Гоголевци — измърмори Самарцев.
— Не бе, честно. Един наскоро прокара петстотин мъртви души по ведомост, аз разказах ли ти? Три пъти поред. Отначало като фашисти, после като педали, а после като православни еколози. Изобщо има на кого да оставим страната.
Енлил Маратович ме помъкна нататък.
— Именувам те Коловрат! — извика Самарцев след мен. — Зиг Хайл!
Представиха ме на облечения като вампир началник на зрелищата — невисок, кльощав човек в черна хламида. Маската му беше толкова голяма, че изглеждаше като шлема на космонавт. Очите в прорезите бяха големи и печални. Кой знае защо на мен ми заприлича на замонашил се Ам-гъл.
— Господин Модестович — каза Енлил Маратович — направи страшно много за нашата култура — изведе я, тъй да се каже, в световния фарватер. Сега у нас също редовно излизат колоритни блокбастъри за борбата на доброто със злото, с непременна победа на добрите сили в края на втората серия.
Модестович имаше по-скромно мнение за себе си.
— Шегуваме се неумело със светлината и мрака — каза той, като чатна приветствено с токове — и от това живеем…
— Радвам се да се запознаем — казах. — Знаете ли, аз отдавна исках да запитам професионалист — защо във всички постижения на нашето киноразпространение задължително побеждава доброто? Нали в реалния живот такова нещо се случва крайно рядко. Каква е работата?
Модестович се прокашля.
— Хубав въпрос — каза той. — На обикновен човек това би било трудно да се обясни без лукавство, но с вас може да се говори прямо. Ако позволите, ще приведа пример от селското стопанство. В съветско време са правени опити — изучавали са влиянието на различните видове музика върху растежа на доматите и краставиците, а също така върху млеконадоя. И било забелязано, че мажорната тоналност благоприятства зеленчуците да се наливат със сок, а млеконадоят расте. А виж, минорната тоналност на музиката, тъкмо напротив, правела зеленчука сух и дребен и намалявала млеконадоя. Човек, разбира се, не е зеленчук и не е крава. Туй чудо е доста по-сложно. Но същата закономерност се проследява и тук. Хората изначално са устроени така, че тържеството на злото за тях е непоносимо…
— А защо хората са устроени така?
— А за това аз трябва да ви питам вас с Енлил Маратович — рече Модестович. — Такива сте ни създали вие. Фактът си е факт — да поставите човек лице в лице с победата на злото е като да накарате крава да слуша „Лунната соната“. Последствията ще бъдат най-обезкуражаващи — и по обем, и по гъстота, и по масленост, и по всички останали параметри. С хората е съвсем същото. Когато наоколо побеждава злото, те губят желание да живеят и измират цели народи. Науката е доказала, че за оптимизация на млеконадоя на кравите трябва да им се пуска ранният Моцарт. Също така и човекът трябва до самата си смърт да се държи в състояние на светла надежда и добродушен хумор. Съществува набор от позитивно-конструктивни ценности, които масовото изкуство трябва да утвърждава. И нашата задача е да следим да няма сериозни отстъпления от този принцип.
— Що за набор е това? — попитах аз.
Модестович вдигна очи, припомняйки си явно някакъв запечатан в паметта му циркуляр.
— Там има много позиции — каза той, — но има основен смислов стожер. Халдеят е длъжен, така да се каже, да подлага живота на безстрашно непредубедено изследване и след мъчителни колебания и съмнения да достига до извода, че основа на съществуващото обществено устройство се явява доброто, което, независимо от всичко, възтържествува. А проявите на злото, колкото и мрачни да изглеждат те, носят временен характер и винаги са насочени срещу съществуващия ред на нещата. По такъв начин в съзнанието на реципиента възниква знак на равенство между понятията „добро“ и „съществуващ ред“. От което следва изводът, че службата на доброто, за което в дъното надутата си мечтае всеки човек, е именно всекидневното производство на баблос.