Но аз не разбирах каква точно гадост беше станала на дъното на Хартланд — това по някакъв начин бе скрито, сякаш част от вътрешното й измерение беше затъмнена. С такова нещо никога по-рано не се бях сблъсквал, затова не се сдържах да задам въпроса:
— А какво ти се е случило с Ищар Борисовна?
Тя се намръщи.
— Направи ми услугата да не говорим за това. Всички питат едно и също — Митра, ти…
— Митра? — попитах.
Вниманието ми се плъзна след това име и аз разбрах, че Хера се отнася към Митра почти така добре, както и към мен. Почти по същия начин. А Митра…
Митра я е хапал, разбрах аз със смесица от ревност и гняв, правил го е два пъти. Тя също го е ухапала веднъж. Нищо повече не се бе случило между тях, но и това беше повече от достатъчно. Свидетелството за тяхната интимна задушевност се оказа последното, което успях да видя в помътняващия поток на паметта й. Прозорчето се затвори. И веднага щом се затвори, аз разбрах, че безумно желая да я ухапя пак и да си изясня какво място в живота й заема Митра.
Аз, естествено, разбирах, че не бива да го правя. Беше ясно — след второто ухапване ще се появи необходимост от трето, после от четвърто — и няма да има край… На мен даже ми хрумна терминът „кръвоголизъм“ — Само че не по аналогия с алкохолизма, а като сбор от думите „кръв“ и „гол“, душевна болест, жертва на която аз вече се чувствах — потребността да разголваш чуждата душа при най-малкото подозрение… Поддай се на изкушението веднъж, после втори път, мислех си аз, и ще изсмучеш от любимото същество цялата червена течност.
Явно нещо се отрази по лицето ми — Хера се изчерви и попита:
— Какво? Какво видя там?
— Митра те е ухапал?
— Ухапа ме — отвърна тя. — Затова не ща и да го виждам. И теб няма да искам да те виждам, ако още веднъж ме ухапеш.
— Какво, изобщо нито веднъж повече?
— Трябва ние с теб да можем да си вярваме един на друг — отвърна тя. — А ако ще се хапем взаимно, между нас вече няма да остане никакво доверие.
— Защо?
— Какво ли доверие може да има, ако ти и така знаеш всичко?
Имаше логика.
— Добре — казах. — Аз и не бих го направил пръв. Ти беше тази, която започна.
— Вярно си е — въздъхна тя. — Мене Локи така ме учеше. Казваше: „С мъжа трябва да си пределно цинична и безжалостна даже ако сърцето ти заповядва друго“.
В тази зона на нейния опит аз също не надникнах.
— Локи? — учудих се. — Той пък какво ти е преподавал?
— Изкуството на боя и на любовта. Както и на теб.
— Ама нали той… Ама той е мъж.
— Когато имаше занятия по любовно изкуство, той идваше облечен в рокля.
Опитах се да си представя Локи в рокля и не можах.
— Странно — казах. — Мен пък той, напротив, ме учеше, че вампирът не трябва да хапе жената, към която той… Ми изпитва интерес. За да не загуби този интерес.
Хера си оправи косите.
— Е, и какво — попита тя, — не го ли загуби?
— Не — отвърнах. — Аз практически нищо и не видях. Можеш да смяташ, че както и преди нищо не зная за теб. Просто ми се прииска да се реванширам. Когато ти ме ухапа край музея.
— Стига де — каза Хера. — Да го забравим.
— Добре. Само едно не разбрах. Кой знае защо не виждам какво ти се е случило при Ищар. Как е възможно това?
— Тя има тази власт. Това, което се случва между Ищар и тези, които тя хапе, е скрито от всички останали. Аз също не мога да разбера какво си говорил с нея ти. Даже Енлил и Мардук не могат.
— Струва ми се, че си изплашена. И разстроена.
Хера се намръщи.
— Нали те помолих да не говорим за това. Може би по-късно ще ти кажа.
— Добре — казах. — Дай да си поговорим за нещо жизнеутвърждаващо. Как изглежда Локи в рокля?
— Страхотно — отвърна Хера. — Той даже си слагаше изкуствени цици. Според мен много му харесваше.
— А какво минавахте в курса по любов?
— Локи разказваше за статистиката.
— Каква пък статистика?
— Наистина ли ти е интересно?
Кимнах.
— Той казваше така… — Хера прокара длан по косите си и се намръщи. — Сега ще си спомня… „Отношението на средностатистическия мъж към жената се характеризира с крайна низост и невероятен цинизъм… Анкетите покачват, че от гледна точка на мъжкия полов морал съществуват две категории жени. „Кучка“ се нарича жената, която отказва на мъжа полов акт. „Курва“ се нарича жената, която се съгласява. Мъжкото отношение към жената е не само цинично, но и крайно ирационално. Според господстващото сред мъжете мнение — така смятат седемдесет и четири процента от анкетираните — мнозинството млади жени попадат и в двете категории едновременно, макар това да е невъзможно според принципите на елементарната логика…“