— Отключено е — каза гласът.
Отворих вратата.
Вътре беше полутъмно — прозорците бяха закрити с пердета. Но аз вече се бях научил да разпознавам мястото, където живее вампир по някакво неуловимо качество.
Стаята напомняше за кабинета на Брама — в нея имаше също такава картотека до тавана, само че по-проста и по-евтина. В стената срещу картотеката имаше дълбока ниша за легло (мисля, че се наричаше алков — думата я знаех, но никога преди не бях го виждал). Пред алкова стоеше саморъчно изготвено подобие на масичка за кафе — стара кухненска маса от червено дърво с отрязани наполовина крака. Върху нея имаше куп разнообразни боклуци — някакви отрязъци от плат, линийки, механични вехтории, фрагменти от плюшени играчки, книги, грамадни мобилни телефони от епохата на първоначалното натрупване, зарядни устройства, чашки и тъй нататък. Най-интересен като обект ми се стори един прибор, приличащ на образец на научно-техническо творчество на душевноболни — керосинова лампа с две кръгли огледалца, закрепени от двете страни така, че да изпращат отражение на пламъчето едно в друго.
До масичката за кафе стоеше жълто кожено кресло.
Отидох до алкова. Вътре имаше легло, покрито с ватирана завивка. Над леглото висеше черен ебонитов телефон от сталинската епоха, обкръжен с ореол от писани с молив бележки. До него имаше копче за звънец — като тези, които видях на стълбището.
Озирис лежеше на хълбок, поставил стъпалото на единия си крак върху коляното на другия, сякаш тренираше краката си за поза лотос. Носеше стар памучен халат и големи очила. Главата и лицето му напомняха оплешивяващ кактус — такъв тип растителност може да получите, ако отначало се подстрижете нула номер, а после не се бръснете една седмица и пуснете четина едновременно и на бузите, и на главата. Кожата му беше вяла и бледа — помислих си, че прекарва по-голямата част от времето си на тъмно. Няколко секунди той ме разглеждаше равнодушно, после протегна длан да се ръкуваме — мека, прохладна и бяла. За да я стисна, ми се наложи да се наведа силно напред и да се подпра на отрупаната с боклуци масичка.
— Рама — представих се аз. — Рама Втори.
— Чух за теб. Ти ли си сега вместо Брама?
— Сигурно и така може да се каже — отвърнах. — Макар и да нямам усещането, че съм вместо някого.
— Сядай — каза Озирис и кимна към креслото.
Преди да седна, внимателно разгледах прашния паркет под креслото и даже попоместих креслото по пода. Озирис се засмя, но нищо не каза.
Когато седнах, главата на Озирис се оказа скрита от ъгъла на нишата — останаха да се виждат само краката му. Явно креслото беше разположено на това място нарочно.
— Ищар Борисовна ме праща — съобщих аз.
— Как я кара бабето? — благожелателно попита Озирис.
— Май че нормално — отвърнах. — Само че много пие.
— Е, да — рече Озирис. — Какво ли й остава сега…
— В какъв смисъл?
— Теб това не те засяга. Може ли да узная причината за посещението ти?
— Когато ме представиха на Ищар Борисовна — казах, — тя обърна внимание, че много размишлявам над абстрактни въпроси. За това откъде се е взел светът. За Бога. И тъй нататък. Аз тогава наистина размишлявах върху тези теми. Въобще Ищар Борисовна ми нареди да ви намеря, защото вие сте пазителят на сакралното предание и знаете всички отговори…
— Знам ги, че как да не ги знам — потвърди Озирис.
— Може би ще ми дадете да прочета нещо? Имам предвид нещо сакрално-вампирично?
Озирис надникна от алкова (лицето му се появяваше пред мен, когато той се навеждаше напред).
— Да прочетеш? — попита. — Бих се радвал. Но вампирите нямат сакрални текстове. Преданието съществува само в устна форма.
— А не може ли да го чуя?
— Задавай въпроси — каза Озирис.
— Коя е Ищар?
— Вампирите вярват, че е велика богиня, заточена в древни времена на планетата. Ищар е едно от имената й. Друго нейно име е Великият прилеп.
— За какво са я заточили?
— Ищар е извършила престъпление, чиято природа й смисъл никога не ще съумеем да разберем.
— Ищар Борисовна? — учудих се аз. — Престъпление? Когато общувах с нея, на мен…
— Ти не си общувал с Великия прилеп — прекъсна ме Озирис. — Общувал си със сменяемата му глава.
— А има ли разлика?
— Разбира се. Ищар има два мозъка, гръбначен и главен. Нейната върховна личност е свързана с гръбначния мозък, който не познава думите, затова да общуваш с върховната личност е непосилно. По-точно вампирите общуват с нея, когато поемат баблос. Но това е много своеобразно общуване…