Поклатих глава и се зачудих кой все пак е лудият — старият поет или самият аз. После излязох да разгледам Ендимион.
5.
В мига, в който се сбогувам с А. Бетик, на разстояние от шест хиляди светлинни години една мирска спецчаст, състояща се от три фотонни кораба за светкавична атака, предвождани от отец-капитан Фредерико де Соя, унищожава една орбитална гора. Дърветата на прокудените нямат защита срещу бойните кораби на Мира и сблъсъкът може да се опише по-точно като клане, а не като битка.
Тук трябва да поясня нещо. Аз не мисля за тези събития: те се извършват в момента, в който ги описвам. Нито пък екстраполирам или правя предположения за сцените, които ми предстои да споделя, когато ви казвам какво прави отец-капитан де Соя или другите командири, при положение че там не присъстват свидетел и., Ил и какво мислят. Или какво чувстват. Тези неща са чиста истина. По-късно ще ви обясня как стана така, че знам за тях, но засега ви моля да ги приемате за такива, каквито ви ги казвам — за самата истина.
Трите фотонни кораба на Мира излизат от релативистичната си скорост и се движат с над шестстотин гравитации ускорение. При една АЕ отец-капитан де Соя включва орбиталната гора на видеосферата. Всички в Бойния контролен център спират, за да погледнат към екрана:
няколко хиляди адаптирани от прокудените дървета, всички високи поне по половин километър, се движат в сложен танц по равнината на еклиптиката — скупчени от гравитацията гъсталаци, усукани клони и неуловимо променящи се мотиви в постоянно движение, чиито листа непрекъснато се обръщат към слънцето тип „G“, чиито клони се местят, за да открият съвършеното подреждане, чиито жадни корени са дълбоко в мъглата от влага и хранителни вещества, осигурени от кометите пастири, минаващи сред горските купове като гигантски мръсни снежни топки. Сред клоните на тези дървета и между самите тях се виждат да прелитат различни прокудени — хуманоидни фигури с лъскава сребриста кожа и свръхтънки криле на пеперуди, разперени на стотици метри. Крилете улавят слънчевата светлина.
— Огън! — казва отец-капитан Фредерико де Соя.
При две трети АЕ трите фотонни кораба от мирската спецчаст „ВЛЪХВИ“ откриват огън с далекобойните си оръдия. От това разстояние дори енергийните лъчи биха изглеждали така, сякаш пълзят към целите си като светулки по черен чаршаф, но корабите на Мира имат хиперскоростни и хиперкинетични оръжия: най-вече малки, напълно самостоятелни космически кораби с Хокингови двигатели, някои с плазмени бойни глави, които достигат релативистична скорост само за микросекунди, за да се взривят в гората, други предназначени просто да се спуснат обратно в действителното пространство, масата им да се увеличи и да пометат дърветата като топовни гюлета, пробиващи от упор влажен картон. Мигове по-късно трите фотонни кораба са на разстояние за стрелба с енергийни лъчи и копията на СПБ пронизват пространството едновременно в хиляди посоки.
Гората пламва. Десетки милиони листа отлитат — всяко листо пламти с отделен огън, а дънерите и клоните горят на черния космически фон. Кометите пастири са уцелени и се изпаряват за миг, като взривяват усуканите клони в разширяващи се ударни вълни от паради късчета стопена скала. Оформените специално за космически условия прокудени — „ангелите на Луцифер“, както от векове презрително ги наричат силите на Мира — изчезват в експлозиите като прозрачни мушици в огън.
Никой не оцелява.
Битката продължава по-малко от пет минути. Когато свършва, спецчаст „ВЛЪХВИ“ прелита през гората с ниска скорост от трийсет гравитации и пламъкът от двигателите й доунищожава всяко парченце дърво, избягнало първоначалната атака.
— Има ли оцелели? — пита отец-капитан де Соя. Той е нисък, съвсем обикновен.
— Няма — отвръща майка командир Стоун, заместник на де Соя и също йезуит, и се извръща от тактическия екран, за да се включи в премигващия комуникатор.
Де Соя знае, че никой от офицерите му не се радва на тази задача. Унищожаването на орбиталните гори на прокудените е част от тяхната мисия — наглед безвредните дървета служат като презареждащи и ремонтни центрове за бойните рояци, — но малцина войни на Мира изпитват удоволствие от унищожението. Нали са обучени като рицари на Църквата, като защитници на Мира, а не като унищожители на красотата или убийци на невъоръжени форми на живот, дори те да са продали душите си, мутирали прокудени.