— Ние ще напуснем системата — рече отец-капитан де Соя.
— Как можем да сме сигурни в това? Инфотермът се засмя.
— Излизането на който и да е кораб с ядрен двигател от гравитационния кладенец на планетата е съвсем очевидно — отвърна де Соя. — Нашият телескоп показва, че в момента над вас има само разкъсани облаци. Ще ни видите.
— Ще ви видим, че излизате от ниска орбита — настоявах аз. — Как можем да разберем, че се прехвърляте извън системата?
Енея дръпна китката ми надолу и заговори в инфотерма:
— Отче? Къде отивате?
— Връщаме се на Пацем — отвърна де Соя. — Имаме един от трите най-бързи кораба във вселената и заедно с моя приятел капрал мислено сме си представяли, че ще се насочим към… другаде, но когато опира до това, и двамата сме войници. От мирската армия и от армията на Христа. Ще се върнем на Пацем и ще отговорим на въпросите… ще се изправим пред онова, пред което трябва да се изправим.
Светата инквизиция беше хвърлила студената си сянка дори на Хиперион. Потръпнах — не само от студения вятър, който духаше откъм пепелявата купчина на Световното дърво.
— Освен това — продължи де Соя, — тук имаме още един другар, който не беше възкресен успешно. Трябва да се върнем на Пацем за лекарска помощ.
Погледнах към бръмчащия автохирург и за първи път през този безкраен ден повярвах, че свещеникът над нас не ни е враг.
Над пращенето на инфотерма отново се разнесе смях.
— Ако имаме късмет, ще ни екзекутират и после ще ни отлъчат. Ако нямаме, ще обърнат реда на наказанията. Видях, че Енея не се усмихва.
— Отец-капитан де Соя… капрал Кий… слезте тук и елате с нас. Пратете кораба обратно с приятеля ви и минете заедно с нас през следващия портал.
Мълчанието се проточи дълго и аз почти се уплаших, че връзката е прекъснала. После се разнесе тихият глас на де Соя.
— Изкушаваш ме, моя малка приятелко. И двамата ни изкушаваш. Някой ден бих искал да пътувам с телепортатор и дори нещо повече, би ми било приятно да се запозная с теб. Но ние сме верни слуги на Църквата, мила моя, и ясно разбираме дълга си. Надявам се, че това… отклонение… което бе капрал Немес, е било грешка. Трябва да се върнем, каквото и да стане.
Изведнъж избухна експлозия от светлина. Надвесих се от херметичната камера и двамата погледнахме към синьо-бялата ядрена опашка между разкъсаните облаци.
— Освен това — разнесе се гласът на де Соя, — наистина е невъзможно да слезем при вас без спускателен кораб. Немес е надупчила бойните костюми, така че не същестува дори тази отчаяна възможност.
С Енея седяхме на ръба на отворената херметична камера и гледахме как ядрената опашка става все по-дълга и по-ярка. Като че ли бе изтекъл цял живот, откакто бяхме пътували в собствения си кораб. Изведнъж, като удар в стомаха, ме порази неочаквана мисъл и аз вдигнах инфотерма.
— Отец-капитан, тази… Немес… наистина ли е… мъртва? Искам да кажа, че я видяхме да потъва в стопена лава… но възможно ли е да се освободи още сега?
— Нямаме представа — надвика теснолъчевото съскане отец-капитан де Соя. — Препоръчвам ви да се махнете оттам колкото е възможно по-скоро. Спускателният кораб е нашият прощален дар за вас. Дано ви донесе щастие.
— Енея — разнесе се гласът на отец-капитана след миг.
— Да, отче.
— След секунда ще изключим тесния лъч… така или иначе излизаме извън обсега на видимост… но трябва да ти кажа нещо.
— Какво, отче?
— Дете мое, ако ми заповядат отново да те намеря… не да ти навредя, а да те намеря… е, аз съм покорен слуга на Църквата и офицер от мирския флот…
— Разбирам, отче — рече Енея. Очите й все още бяха насочени към небето, където ядрената опашка избледняваше към източния хоризонт. — Сбогом, отче. Сбогом, капрал Кий. Благодаря ви.
— Сбогом, дъще — каза отец-капитан де Соя. — Бог да те благослови. — И двамата чухме шума от благославящата ни ръка. После тесният лъч се изключи и остана само тишина.
— Хайде да влезем — казах аз. — Тръгваме. Веднага.
— Да — каза Енея. — Към следващия телепортатор.
58.
От другата страна беше ден. Висяхме над потока и бавно се движехме напред. Инфотермът ни бе показал как да използваме контролерите, докато той управляваше останалите системи на кораба и не ни позволяваше да допускаме глупави грешки. С Енея се спогледахме и вдигнахме совалката над върховете на дърветата. Освен ако дяволската жена не можеше да минава през телепортали, бяхме спасени.
Чувствах се странно да минаваме през последния телепортатор без сала, но той така или иначе нямаше да ни е от полза тук. Река Тетида се беше превърнала в малко поточе между дълбоки гористи брегове — водата не можеше да е по-дълбока от педя. Дърветата бяха странни, но в същото време познати, листата бяха яркожълти и блестящо червени и бреговете на потока бяха застлани с цели килими от тях.