Качихме се в лодката. Ловците — господата Ролман, Хериг, Ръшомин и Поняску — седнаха на предната пейка, а аз хванах веслата, като ги помолих да не разговарят толкова високо. И четиримата ми хвърлиха свирепи погледи, но снижиха гласове и скоро се умълчаха.
На развиделяване спрях точно край ловното блато и пуснах прикритията им да плават. Закопчах кърпения си непромокаем костюм и се плъзнах в дълбоката до гърдите вода. С блеснали очи Изи се наведе през борда, но аз й махнах да не скача. Тя потрепери, но седна.
— Дайте ми пушката си, моля — казах на Поняску, първия от тях. Бях ги помолил да изпразнят оръжията и да вдигнат предпазителите, но червената светлина на индикатора показваше, че патронът е в цевта и предпазителят е свален. Извадих патрона, вдигнах предпазителя, пъхнах пушката в провесения на рамото ми водонепромокаем калъф и задържах прикритието, докато тежкият мъж се прехвърляше от лодката.
— Ще се върна веднага — тихо казах на другите трима и нагазих сред чалмовия гъсталак, като теглех ремъка на прикритието. Можех да оставя ловците сами да изберат къде да се разположат, но блатото изобилстваше от кални цисти, които всмукваха и греблото, и гребеца, с кърлежи вампири с големина на пълни с кръв балони, които скачаха по движещи се обекти от надвисналите клони, украсени с висящи змии, изглеждащи на непред пазливите точно като чалмови листа, и с риби игли, които спокойно можеха да отхапят пръста на човек. За новаците имаше и други изненади. Освен това опитът ме бе научил, че повечето от тези „неделни“ ловци разполагат прикритията си така, че да се изпозастрелят още при излитането на първата патица. Моята работа бе да не позволя това да се случи.
Наместих Поняску, посочих му къде ще разположа другите плаващи прикрития, казах му да не стреля, докато всички останали не заемат местата си, и се върнах за другите трима. Скрих Ръшомин на двайсетина метра отдясно на първия ловец, намерих подходящо място близо до брега за Ролман и накрая се върнах за мъжа с идиотския енергомет, господин Хериг.
Слънцето щеше да се покаже след десет минути.
— Най-после си спомни за мен, мамка му — изръмжа дебелакът, докато газех към него. Вече се беше наместил в прикритието си. Метановите мехурчета между лодката и устието на протока подсказваха за голяма кална циста, затова всеки път, когато тръгвах или се връщах, трябваше да минавам близо до брега.
— Не ти се плаща да ни губиш времето — изръмжа той, захапал дебела пура.
Кимнах, протегнах ръка, дръпнах запалената пура измежду зъбите му и я захвърлих надалеч от цистата. Имахме късмет, че мехурчетата не се бяха възпламенили.
— Патиците могат да усетят дима — казах аз, без да обръщам внимание на зяпналата му уста и почервенялото му лице.
Нахлузих хамута и изтеглих прикритието му в открития участък на блатото, като прокарвах с гърди пътека сред червено-оранжевите водорасли.
Хериг погали скъпия си и безполезен енергомет и ми хвърли свиреп поглед.
— Момче, внимавай — рече заплашително той. Пончото и хамелеоновата му ловна блуза не бяха активирани, така че можех да видя блясъка на двойния златен кръст на Мира, който висеше на шията му, и червения кант на действителния кръстоид в горната част на гърдите му. Хериг бе прероден християнин.
Не казах нищо, докато не разположих прикритието му отляво на протока. Сега вече и четиримата можеха да стрелят към езерото без опасност да се изпотрепят.
— Изчакайте да наглася примамките — казах аз, после посочих към местата, където бях разположил другите прикрития. — И не се целете към протока. Ще чакам там в лодката.
Хериг не отговори.
Свих рамене и се върнах при лодката. Изи седеше там, където й бях заповядал, но по напрегнатите мускули и блесналите й очи можех да видя, че едва се сдържа. Почесах я по шията, издърпах лодката в гъсталака, махнах на Изи да остане на носа и извадих изпод пейките четири от примамките. По брега имаше съвсем тънка ледена кора, но по средата блатото беше чисто и аз започнах да разполагам и активирам примамките. Водата стигаше най-много до гърдите ми.
Тъкмо се бях върнал в лодката и легнах под листака до Изи, когато пристигнаха патиците. Тя ги чу първа. Цялото й тяло се напрегна и носът й се вирна, сякаш можеше да ги подуши по вятъра. Миг по-късно се разнесе шепот на криле. Наведох се напред и се втренчих през листака.
Примамките в центъра на езерото плуваха и чистеха перата си с клюнове. Една от тях изви шия и изкряка точно, когато над линията на дърветата на юг се появиха истинските патици. Три от тях се отклониха от ятото и се спуснаха по невидима пътека към блатото. Изи стоеше неподвижна и напрегната като абаносова статуетка.