— Не знам. Конфигурацията ми изглежда странна. Малък… навярно с големината на куриерски… но профилът на двигателя е… странен.
— Вероятно е куриерски — казах на Силенъс. — Нещастникът е бил в криогенна сомния от месеци и е натрупал години време-дълг само за да достави някакво съобщение, което мирската централа е забравила да даде на командира, преди той да тръгне.
Холографската ръка на поета отново посочи към картата.
— Придържай се към въпроса. Как ще измъкнеш Енея от тези копелета?
— Откъде да знам, по дяволите — кипнах аз. — Вие сте разполагали с два и половина века, за да планирате това глупаво бягство. И сега сигурно с този допотопен кораб ще трябва да изпреварим фотонните звездолети. — За миг замълчах. — Кораб? Можеш ли да изпревариш фотонен кораб на Мира при прехвърляне към свръхсветлинна скорост? — Всички Хокингови двигатели, разбира се, осигуряваха една и съща псевдоскорост, по-висока от тази на светлината, така че бягството и оцеляването или залавянето и унищожаването ни зависеха от достигането на квантовата точка.
— О, да — незабавно отвърна корабът. — Части от паметта ми липсват, но знам, че Консулът ме е усъвършенствал по време на едно свое посещение в колония на прокудените.
— В колония на прокудените ли? — глупаво повторих аз. Настръхнах, противно на всякаква логика. Бях израснал в страх от ново нашествие на прокудените. От тях се страхуваха всички.
— Да — рече корабът с нещо подобно на гордост. — Ще сме в състояние да достигнем свръхсветлинна скорост почти с двайсет и три процента по-бързо от фотонните кораби на Мира.
— Могат да те уцелят при половин АЕ — неубедително казах аз.
— Да — съгласи се корабът. — Няма за какво да се тревожим… ако имаме петнайсет минути преднина.
Обърнах се към намръщения холос и мълчаливия андроид и казах:
— Всичко това е чудесно. Ако е вярно. Но не ми помага да измисля как да доведа момичето на кораба или как да измъкна кораба от Хиперион с петнайсет минути преднина. Фотонните кораби ще са в така наречения БОП — боен орбитален патрул. Един или повече от тях ще се намира над Еквус всяка секунда и ще покрива всеки кубически метър пространство на разстояние от сто светлинни минути от горните атмосферни пластове. На около трийсет километра ще обикаля бойният въздушен патрул — навярно пулсови изтребители от клас „Скорпион“, способни при необходимост да се спуснат в ниска орбита. Нито космическият, нито атмосферният патрул няма да дадат на кораба и петнайсет секунди преднина, да не говорим за петнайсет минути. — Погледнах подмладеното лице на стареца. — Освен ако не криете нещо от мен. Кораб? Да не би прокудените да са те снабдили с някаква тайна вълшебна техника? Щит за невидимост или нещо подобно?
— Не и такава, за която да ми е известно — отвърна корабът.
— Вижте — казах на Мартин Силенъс, — бих искал да ви помогна да спасите момичето…
— Енея — прекъсна ме старецът.
— Бих искал да измъкна Енея от тези типове, но ако е толкова важна за Мира, колкото казвате… искам да кажа, при три хиляди швейцарски гвардейци, мили Боже… няма начин да проникнем петстотин километра в Долината на Гробниците на времето, въпреки този чудесен кораб.
Забелязах съмнение в очите на Силенъс, така че добавих:
— Говоря сериозно. Дори да нямаше космически и въздушни патрули, фотонни кораби, изтребители и въздушни радари, остава швейцарската гвардия. Искам да кажа — бях стиснал юмруци, — че тези момчета са самата смърт. Обучени са да действат на групи от петима и всяка от тях може да свали космически кораб като този.
Веждите на сатира се извиха от изненада. Или може би съмнение.
— Чуйте — отново казах аз. — Кораб?
— Да, господин Ендимион?
— Имаш ли отбранителни щитове?
— Не, господин Ендимион. Имам подсилени от прокудените сдържащи полета, но те са само за цивилно използване.
Не знаех какво са „подсилените от прокудените сдържащи полета“, но продължих:
— Могат ли да спрат СПБ или лазерно копие на стандартен фотонен кораб?
— Не — отвърна корабът.
— Можеш ли да избегнеш конвенционално кинетично торпедо или такова със свръхсветлинна скорост? — Не. — Можеш ли да го изпревариш?
— Не.
— Можеш ли да предотвратиш навлизането на абордажна група?
— Не.
— Притежаваш ли някакви отбранителни или защитни способности, които да се справят с бойните кораби на Мира?
— Освен ако не се смята това, че мога да се движа с дяволска скорост, отговорът е „не“ — отвърна корабът. Погледнах пак Мартин Силенъс и тихо казах:
— Няма да стане. Дори да успея да измъкна момичето, те просто ще ни заловят.