Выбрать главу

За миг древният поет мълчаливо се загледа в мен.

— Просто ми се довери за това, става ли?

— Прекалено много неща трябва да приемам на доверие, старче — въздъхнах аз. — Някакви последни инструкции?

— Само това — изхриптя той. — Слушай:

Един окаян клетник в огромното море живее, обречен цели десет века във тялото си немощно да крее и после да умре самотен. Кой изход може да намери? Никой. Милиони приливи и отливи ще минат във непосилен гнет. И няма да умре дорде не се изпълни всичко. Един младеж, доведен от небесна сила, пред него ще застане и той ще му посочи какво да стори.

— Какво? — попитах аз. — Да не искаш да кажеш…

— Заеби — изхърка поетът. — Просто намери Енея, отведи я при прокудените и я върни жива. Не е толкова сложно. Дори един пастир би трябвало да може да го стори. Просто килимчето е програмирано.

— Не ми казахте кой го е програмирал. Кой е летял по този път преди мен?

— Аз, момчето ми. Трябваха ми месеци, но успях. Почти преди два века.

— Преди два века! — Едва не слязох от килимчето. — Ами ако са се появили нови пещери? Разломи от земетресения? Ами ако нещо е препречило пътя?

Мартин Силенъс сви рамене.

— Ще летиш с над двеста клика в час, момче — отвърна той. — Предполагам, че ще загинеш. — Поетът ме шляпна по тила. — Тръгвай. Предай на Енея, че я обичам. Кажи й, че чичо Мартин иска да види Старата Земя преди да умре. Кажи й, че старият досадник копнее да я чуе да обяснява значението на всички движения, форми и звуци.

Издигнах килимчето на половин метър.

А. Бетик пристъпи напред и протегна синята си ръка. Стиснах я.

— Успех, господин ЕНДИМИОН.

Кимнах, не намерих какво да кажа и излетях от кулата.

Насочих Хокинговото килимче към тунела. Опитах се да си спомня подробностите от разказа на свещеника в «Песните» на стареца. Сещах се само, че именно тук отец Дюре и бикурите се срещнали с Шрайка и кръстоидите.

Нямаше никакъв Шрайк. Не се изненадах — създанието не се беше мяркало от Падането на Мрежата на световете преди 274 години. Нямаше никакви кръстоиди. И това не ме изненада — Мирът ги бе събрал от стените на пещерата много отдавна.

Мракът ме обгърна и почувствах как кожата на тила ми настръхва. Стиснах ръба на подскачащото килимче и затворих очи.

13.

До отварянето на Сфинкса остават петнайсет минути.

— Внимание — казва де Соя по общия канал. — Говори отец-капитан де Соя, командващ тази мисия по нареждане на папата. След малко командир Барнс-Авне ще повтори тези заповеди, но в момента искам да отбележа, че няма да има бойни действия, няма да се стреля, нито пък да се предприемат отбранителни акции, по какъвто и да било начин застрашаващи живота на детето, което ще излезе от тези гробници след… тринайсет и половина минути. Искам всички офицери и войници на Мира, всички капитани на фотонни кораби и космически матроси, всички пилоти и офицери от въздушните сили да разберат… това дете трябва да бъде заловено, но невредимо. Неизпълнението на това предупреждение ще бъде последвано от военен съд и незабавна екзекуция. Нека днес всички ние служим на нашия Бог и на нашата Църква… В името на Иисус, Мария и Йосиф, се моля всички наши усилия да завършат успешно.

По тактическите канали се разнася хорово «амин». «Комисията по посрещането» — взводът от специално подбрани швейцарски гвардейци, лекарката с приготвеното приспивателно и военният санитар с живия кръстоид в стаза-контейнера — вече чака в подножието на стълбището на Сфинкса. Там са и Грегориъс и войниците му.

— До час «С» остават десет минути — съобщава командир Барнс-Авне. — Сензорите показват необикновена активност на антиентропийните полета около гробниците.

— Усещам я — отвръща де Соя, докато се спуска при хората си пред Сфинкса.

Бурята вилнее. Пясъкът дращи визьора на шлема му.

— Две минути — съобщава Барнс-Авне. — Всички оръжия в пълна готовност. Включете високоскоростните записващи устройства на автоматично действие.

Де Соя затваря очи, за да преодолее замайването от приливите на времето. «Вселената — мисли си той — наистина е удивителна.» Съжалява, че трябва да упои момичето секунди след като го види. Такива са заповедите му — тя трябва да спи по време на прикрепянето на кръстоида и на смъртоносния полет до Пацем — и той знае, че ще ги изпълни, по всяка вероятност без така и да чуе гласа на детето. Би му било приятно да си поговорят, да й зададе въпроси за миналото, за самата нея. Остава една минута. Де Соя вдига визьорите, та момичето поне да види човешко лице, а не само фигури в пълно бойно снаряжение.