Тримата с пушките гръмнаха едновременно и продължиха да стрелят толкова бързо, колкото можеха да вадят гилзите. Енергометът прорязваше блатото с лъчите си — тънкият сноп виолетова светлина ясно се виждаше в утринната мъгла.
Първата патица бе улучена поне от два залпа едновременно и избухна във взрив от пера и вътрешности. Крилете на втората се свиха и птицата падна, мигновено загубила цялата си грациозност и красота. Третата се плъзна надясно, право към Изи и мен, и енергийният лъч я последва, разсичайки листа и клони като беззвучна коса. Пушките загърмяха отново.
— Спрете огъня! — ревнах със заповеднически тон, който бях усвоил по време на кратката си кариера като сержант в планетарната гвардия, и двама от мъжете се подчиниха. Но третата пушка и енергометът продължаваха да стрелят. Патицата изобщо не се поколеба, докато прелиташе на метър вдясно от лодката.
За миг зърнах виолетовия лъч, който проблесна към нас през надигащите се от блатото изпарения. Извиках и дръпнах Изи под пейките.
Внезапно въздухът замириса на озон и една съвършено права линия разсече кърмата. Хвърлих се на дъното, като сграбчих нашийника на Изи и я придърпах колкото можах по-близо.
Виолетовият лъч мина на милиметър от стиснатите ми пръсти и нашийника. Видях краткия насмешлив проблясък във възбудените очи на Изи и после тя се опита да сведе глава на гърдите ми, както правеше като кутре, когато се чувстваше виновна. Главата и част от шията над нашийника се отделиха от тялото й и с тих плясък паднаха настрани. Все още държах нашийника и тежеста й падаше върху мен, а предните й лапи все още потрепваха върху гърдите ми. После от равно отрязания врат шурна кръв и аз се претърколих настрани и отблъснах потръпващото, обезглавено тяло на кучето си. Кръвта му беше топла и имаше вкус на мед.
Енергийният лъч отново проблесна, отсече един дебел чалмов клон на метър от лодката и после изчезна, сякаш изобщо не бе съществувал.
Седнах и погледнах през езерото към Хериг. Дебелакът палеше пура, оставил енергомета върху коленете си. Димът от пурата му се смесваше с валмата, които се издигаха от блатото.
Плъзнах се в дълбоката до гърдите ми вода и тръгнах към него. Кръвта на Изи се виеше по повърхността около мен.
— Е, имаш ли намерение да отидеш и да прибереш патиците, или… — почна Хериг, щом го доближих.
Сграбчих го за яката. Той се опита да вдигне енергомета, но аз го изтръгнах от ръцете му и го запокитих надалеч в блатото. Хериг извика, пурата му падна, а аз го дръпнах във водата. Той се изправи, като плюеше водорасли, и аз го ударих право в устата. Главата му се блъсна в ръба на прикритието и той пак пльосна в блатото.
Изчаках тлъстото му лице да се покаже на повърхността като корема на някоя мъртва риба и го натиснах под водата. Другите трима ловци започнаха да викат. Не им обърнах внимание.
Когато ръцете на Хериг се отпуснаха и потокът от мехурчета се превърна в съвсем слаба струйка, го пуснах и отстъпих назад. За миг си помислих, че няма да изплува, но дебелакът избухна на повърхността, хвана се за ръба на прикритието и повърна вода и водорасли. Обърнах му гръб и се отправих към другите.
— Това е всичко за днес — казах. — Дайте ми оръжията си. Прибираме се.
И тримата отвориха усти, сякаш за да възразят, но погледнаха очите и измазалото ми с кръв лице и ми подадоха пушките си.
— Отидете да приберете приятеля си — казах на Поняску, отнесох пушките в лодката, изпразних ги и ги заключих във водонепроницаемото отделение под носа. Обезглавеното тяло на Изи вече беше започнало да се вкочанясва. Дъното на лодката бе покрито с кръв.
Приготвях обяда в примитивната кухня, когато Хериг излезе от спалното помещение с къс военен игломет. На Хиперион тези оръжия бяха забранени — Мирът позволяваше да ги носи единствено планетарната гвардия. Зърнах пребледнелите лица на другите трима ловци — надничаха през вратата. Хериг тежко влезе в кухнята сред мъгла от алкохолни изпарения.
— Ти, шибан езически кучи сине… — започна той, но аз не дочаках да чуя останалото. Хвърлих се на земята и напред в мига, в който той стреля от бедро.
Шест хиляди иглички пръснаха на парчета печката и тенджерата със задушеното, което готвех, мивката, прозореца над мивката, лавиците и съдовете по тях. Храна, пластмаса, порцелан и стъкло заваляха отвсякъде, докато се мъчех да докопам краката на Хериг, а той пък — да ме обсипе с нов залп иглички.
Сграбчих го за глезените и го дръпнах. Той се стовари по гръб с трясък на прашния дъсчен под. Хвърлих се върху него с намерението да избия оръжието от ръцете му, но той го държеше здраво и пръстът му все още беше на спусъка. Пълнителят тихо изскимтя и в затвора влезе нов заряд иглички. Хериг с триумфална гримаса насочи дулото към мен. Блъснах тежкия игломет и го затиснах под месестата му брадичка. Очите ни се срещнаха за миг, после той натисна спусъка.