— Внимание, до кораба — казва отец-капитанът. — Сливане на полетата след трийсет секунди. — Де Соя разбира, че ужасно се тревожи за безопасността на детето. Ако ще става нещо лошо, то ще е в следващите няколко минути. Симулациите са отработили операцията, така че има само шест процента вероятен риск за нараняване на детето… но шест процента е прекалено много за де Соя;
Той я е сънувал сто четиридесет и две нощи.
Изведнъж дразнещо забръмчава общият канал и по високоговорителите на Бойния контролен център се разнася гласът на момичето.
— Отец-капитан де Соя — казва тя. Визуална връзка няма. — Моля ви, не се опитвайте да слеете полетата или да взимате на абордаж този кораб. Всеки опит да го сторите ще доведе до огромни нещастия.
Де Соя поглежда към датчика. Петнайсет секунди до сливането на полетата. Минали са през всичко това… този път никакви закани за самоубийство не ще им попречат да вземат кораба на абордаж. По-малко от стотна от секундата след сливането на полетата и трите фотонни кораба от „ВЛЪХВИ“ ще залеят целта със зашеметителните лъчи.
— Помислете, отец-капитан — разнася се тихият глас на момичето. — Нашият кораб се контролира от ИИ от епохата на Хегемонията. Ако ни зашеметите…
— Спрете сливането на полетата! — изръмжава де Соя по-малко от две секунди преди това да стане автоматично. От „Мелхиор“, „Гаспар“ и „Балтазар“ премигват потвърдителни светлинни сигнали.
— Мислехте си, че е от силикон — продължава момичето, — но корабният ни ИИ център е изцяло органичен — процесорни банки от стария ДНК-тип — и ако ни зашеметите, той ще зашемети вас.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите — чува де Соя. Първо решава, че го е прошепнал самият той, но се обръща и вижда, че капитан Уу проклина през зъби.
— …така че, моля ви, не предизвиквайте тези нещастия — донася се краят на думите на Енея. — Само се опитваме да се приземим на Ренесанс Вектор.
Отец-капитан де Соя включва теснолъчевия канал към нейния кораб.
— Енея — нежно казва той, — нека се качим на борда и да те отведем на планетата.
— Предпочитам да кацна там сама — отвръща момичето. На де Соя му се струва, че може да долови в гласа й весела нотка.
— Ренесанс Вектор е голям свят — продължава де Соя. Докато говори, той гледа тактическия екран. Намират се на десет минути от проникване в атмосферата. — Къде искаш да се приземиш? Цяла минута мълчание. После се чува гласът на Енея.
— Космодрумът „Леонардо“ в Да Винчи ме устройва.
— Този космодрум е затворен повече от двеста години — отвръща де Соя. — Толкова ли са стари банките памет на кораба ти?
Само мълчание по комуникационните канали.
— В западния квадрант на Да Винчи има космодрум на Търговския мир — продължава той. — Това устройва ли те?
— Да — казва Енея.
— Ще трябва да промениш посоката, да влезеш в орбита и да се приземиш под наблюдението на службата за контрол на космическия транспорт — съобщава отец-капитанът.
— Не! — отвръща момичето. — Корабът ми сам ще ни приземи. Край.
— По дяволите! — казва де Соя и превключва на канала на службата за контрол на транспорта от Търговския мир. — Чухте ли това, Контролна служба?
— Пращаме данните за кацане… незабавно — разнася се гласът на контрольора.
— Пригответе спускателната ми совалка — заповядва де Соя.
— Контролна служба на космодрума — съобщава мирският ръководител на транспорта. — Целта намалява ускорението по посочената от нас траектория. Прави го прекалено бързо, което е незаконно… но приемливо. Освободен е целият въздушен транспорт в радиус от хиляда километра. Време до приземяването… четири минути и трийсет и пет секунди.
— Космодрумът е блокиран — включва се в същата мрежа командир Барнс-Авне.
Де Соя знае, че на и около космодрума има няколко хиляди войници на Мира. Щом момичето кацне, никога няма да му позволят отново да излети. Той поглежда към видеоекрана: светлините на Да Винчи блестят от хоризонт до хоризонт. Корабът на момичето е със запалени навигационни светлини, които мигат в червено и зелено, Мощните прожектори за приземяване се включват и пронизват облаците отдолу.