За броени секунди районът опустява напълно. Десет метра широк и прекалено ярък, за да бъде гледан директно, СПБ съвършено точно уцелва древния телепортал. Бетон, стомана и феропласт се стопяват в езера и реки от лава от двата бряга на истинската река. Самата тя за миг се превръща в пара и праща ударна вълна и парен облак из града на километри във всички посоки. Гъбовиден облак се издига към стратосферата.
Капитан Уу, отец Браун и всички други са втренчени в отец-капитан де Соя. Той почти може да чуе мислите им: „момичето трябваше да бъде заловено живо“.
Арката на телепортатора блести нажежено до бяло, но все още стои.
— Удивително — прошепва командир Барнс-Авне. Майка капитан Стоун се обажда по тактическия канал.
— Целта е улучена, но все още е там. Да стрелям ли отново?
— Не — отвръща де Соя и нарежда на Барнс-Авне: — Войниците да се приземят и незабавно да започнат претърсване на реката и съседните райони.
— Слушам — отвръща Барнс-Авне и включва командната мрежа. Погледът й не се откъсва от лицето на де Соя.
28.
През дните, след като претърсват реката и не откриват нито космически кораб, нито трупове, а само съвсем малко останки от онова, което може да е бил корабът на момичето, отец-капитан де Соя наистина очаква военен съд и дори отлъчване. Архангелският куриер е пратен на Пацем да съобщи новините и след двайсет часа, макар и с други куриери, се връща с решението: ще се свика комисия за разследване. Когато чува това, де Соя кимва и смята, че ще го върнатна Пацем за военен съд или нещо още по-лошо.
За негова изненада комисията за разследване се оглавява от симпатичния отец Браун като личен представител на министъра на външните работи Саймън Аугустино, кардинал Лурдъсами. Капитан Уу представлява адмирал Маръсин, командващ флотата на Мира. Останалите членове на комисията са двама от адмиралите, присъствали на провала, и командир Барнс-Авне. На де Соя е предложен съветник, но той отказва.
През петте дни на разследването отец-капитанът не е поставен под арест — дори не е под домашен арест, — но е ясно, че ще остане във военната база на Мира извън Да Винчи, докато не завърши процесът. Той се разхожда по пътеката край реката в границите на базата, гледа новините по местната телевизия и по каналите с пряк достъп и от време на време вдига очи към небето, като си представя, че може да предположи къде е орбиталната станция на „Рафаил“, останал без екипаж и потънал в тишина. Де Соя се надява, че следващият капитан на кораба ще му донесе повече слава.
Посещават го мнозина от приятелите му: Грегориъс, Кий и Ретиг формално все още са негови телохранители, макар вече да не носят оръжие и — като самия отец-капитан — да остават в базата на Мира под фактически арест. Майка капитан Буле, капитан Хърн и майка капитан Стоун наминават заедно, след като са дали показанията си и преди да се отправят към границата. Същата вечер де Соя наблюдава сините опашки на совалките им, които се издигат към нощното небе, и им завижда. Капитан Сати от „Св. Антоний“ е изпил чаша вино с йезуита преди да се върне на фотонния си кораб и да получи назначение в друга система. След свидетелските си показания наминава дори капитан Ламприе и именно колебливото съчувствие на плешивия мъж накрая го вбесява.
На петия ден де Соя се изправя пред комисията. Ситуацията е странна — отец-капитанът все още има папския диск и следователно на теория не подлежи на обвинение, — но е ясно, че посредством кардинал Лурдъсами лично папа Юлий е пожелал тази комисия, и де Соя, свикнал на покорство и от военното си, и от йезуитското си обучение, смирено се подчинява. Той не очаква реабилитиране. Знае много добре, че монетата на капитанските прерогативи има две страни — почти богоподобна власт над всички и всичко на борда, балансирана от изискването да поеме цялата отговорност за всички повреди на кораба или провала на мисията.
Де Соя не е повредил кораба си — нито предишната си спецчаст, нито новия си кораб „Рафаил“ — но напълно съзнава, че неуспехът му е бил пълен. При огромните ресурси на Мира, които е имал на разположение и на Хиперион, и в системата на Ренесанс, той не е успял да залови едно дванайсетгодишно дете. Отец-капитанът не може да намери извинение за това и го заявява, когато идва ред да го изслушат.
— А защо наредихте да стрелят с енергийно копие по телепортала на Ренесанс Вектор? — пита отец-адмирал Куум след изказването на де Соя.
Йезуитът вдига ръка, после я отпуска.