Въздъхнах и се предадох.
Първо поставихме на място алармите, като ги забихме в полукръг от края на гората до самата вода.
— Ами ако онова голямо нещо изпълзи от реката и ни изяде? — попита Енея, когато свършихме. Вече сериозно се смрачаваше, но облаците скриваха всички звезди. Вятърът зловещо шумолеше в папратите над нас.
— Ако онова или каквото и да било друго изпълзи от реката и ни изяде — отвърнах аз, — ще ти се прииска да беше останала още една нощ на кораба. — Поставих последните детектори на речния бряг.
Разпънахме палатката по средата на пясъчната ивица, недалеч от носа на повредения кораб, Енея нагласи спалните чували, а аз сложих върху нагревателния куб тиган и отворих консерва задушено говеждо. В последния момент си спомних, че Енея е вегетарианка — през двете седмици на борда на кораба ядеше предимно салати.
— Всичко е наред — каза тя, като подаде глава от палатката. — Ще хапна малко хляб и може би сирене.
А. Бетик носеше паднали дърва и нареждаше камъни за огнище.
— Нямаме нужда от това — казах аз, като посочих към нагревателния куб и кипящото задушено в тигана.
— Да — съгласи се андроидът, — но си помислих, че огънят може да ни достави удоволствие. А и ще ни трябва светлина.
Оказа се, че светлината наистина много ни трябва. Седяхме под тентата на палатката и гледахме как пламъците хвърлят искри към небето, когато се разрази буря. Бе странна буря, с ивици от движещи се светлини вместо светкавици. Искрящите ивици падаха от бясно носещите се облаци само на метри от голосеменните папрати в шеметния вихър на надигналия се вятър. Нямаше гръмотевици, но някакъв вид инфразвуков тътен изопваше нервите ми. В самата джунгла танцуваха и се люлееха червени и жълти кълба фосфоресцираща светлина — не грациозно като сияйните есенни паяжини в горите на Хиперион, а нервно, почти зловещо. Реката зад нас кипеше от все по-силните вълни, които се разбиваха в брега. Трябва да съм представлявал комична гледка — седнал до огъня със слушалките, настроени на честотата на детекторите за движение, с плазмената пушка в скута си, с очилата за нощно виждане на чело, готов всеки момент да ги смъкна над очите си. Но тогава не ми изглеждаше забавно; постоянно се сещах за отпечатъците от стъпките на Шрайка в пясъка.
— Заплашително ли се държеше? — бях попитал А. Бетик.
— Не се държеше изобщо никак — отвърна той, — Просто стоеше там на брега — висок, бодлив и тъмен, но блестящ. Очите му бяха много червени.
— Към теб ли гледаше?
— Гледаше на изток, надолу по реката — бе отвърнал А. Бетик.
„Сякаш е чакал да се върнем ние с Енея“ — бях си помислил.
Така че седях до пламтящия огън, гледах танца на светлините и блясъка над разлюляната от вятъра джунгла, следях блуждаещите сред мрака на джунглата огньове, слушах инфразвуковия тътен и се чудех как, по дяволите, съм попаднал тук. Може би докато спокойно и глупаво си седяхме около огъня, в джунглата ни дебнеха какви ли не хищници. Или да придойде реката — стена от вода, която можеше да ни залее всеки момент. Да лагеруваме на тясната пясъчна ивица изобщо не бе благоразумно. Би трябвало да спим на кораба със здраво заключена херметична камера.
Енея, легнала по корем и загледана в огъня, изведнъж попита:
— Знаеш ли някакви истории?
— Истории ли! — почти извиках.
— Ами да — отвърна момичето. — Например за призраци.
Изсумтях възмутено.
Енея опря брадичка на дланите си. Огънят хвърляше по лицето й топли отблясъци.
— Просто си помислих, че може да е забавно — рече тя. — Обичам разказите за призраци.
Дойдоха ми наум четири-пет отговора на думите й, но се сдържах.
— Най-добре да заспиваш — казах накрая. — Ако корабът е прав за късия ден, нощта също няма да е дълга… — „Моля те, Господи, нека това е истина“ — помислих си в този момент. После продължих на глас: — По-добре да поспиш, докато можеш.
— Добре — отвърна Енея и хвърли последен поглед над отъня към разлюляната от вятъра джунгла, мълниите и огньовете в гората. После се пъхна в спалния си чувал и заспа.
Известно време мълчаливо седяхме с А. Бетик. От време на време разговарях с гривната инфотерм — помолих кораба незабавно да ми съобщи, ако реката започне да се надига, ако засече някакво изместване на маса или ако…
— Ще ми е приятно да остана първи на стража, господин Ендимион — рече андроидът.
— Не, върви да спиш — отвърнах аз, забравил, че синьокожият мъж почти няма нужда от сън.
— Тогава ще пазим заедно — меко каза той. — Но се чувствайте свободен да подремнете, когато ви се прииска.
Навярно съм задрямал преди тропическото разсъмване около шест часа по-късно. Времето през цялата нощ беше облачно и бурно и корабът не получи възможност да фиксира положението на някоя звезда. Не ни изядоха хищници. Реката не се надигна. Не ни удариха мълнии, кълбата блатен газ не напуснаха блатата, за да ни изгорят.