— Това е било преди двеста седемдесет и няколко стандартни години — рече Енея. — Било е точно преди Падането.
— Да — отвърнах аз, като отворих очи и огледах морето за нещо друго освен лилави вълни.
— В поемата на чичо Мартин обясняват ли се мотивите на Устойчивите, Променливите и Абсолютните?
— Повече или по-малко — казах аз. — Трудно е да се проследи. Според „Песните“ групата от ИИ, известна като Устойчивите, е искала да продължат да са паразити по човешките ни мозъци, когато сме използвали Мрежата. Променливите са искали да ни унищожат. Предполагам, че Абсолютните не са давали и пукната пара, доколкото са били в състояние да продължат работата по еволюцията на собствения си бог-машина… как го наричаха?
— АИ — отвърна Енея, като намали скоростта и спусна килимчето по-ниско. — Абсолютният Интелект.
— Да — казах аз. — Доста езотерично. Но каква е връзката на всичко това с нашето преминаване през тези телепортали… ако изобщо намерим друг портал? — В този момент се съмнявах, че ще успеем: планетата бе прекалено голяма, океанът — прекалено огромен. Дори течението да носеше малкия ни сал в правилната посока, шансът да ни прекара през приблизително стометровата арка на следващия портал ми се струваше прекалено малък.
— Не всички портали са били построени или поддържани от Устойчивите… как го каза?… като големи кърлежи по мозъците ни.
— Добре — казах аз. — Кой тогава е построил телепортаторите? — Телепортаторите по Тетида са създадени от Абсолютните — отвърна Енея. — Те са били… предполагам, би го нарекъл експеримент… с Празнотата, която обвързва. Това е изразът на Техноцентъра… използвал ли го е в „Песните“ си чичо Мартин?
— Да. — Сега бяхме по-ниско, само на около хиляда метра над вълните. — Да се връщаме — казах аз.
— Добре. — Консултирахме се с компаса и установихме обратния курс към къщи… ако салът изобщо можеше да се нарече дом.
— Никога не успях да разбера какво, по дяволите, означава „Празнотата, която обвързва“ — казах аз. — Някакво хиперпространство, което са използвали телепортаторите и в което се е криел Техноцентърът, докато ни е използвал. Това разбрах. Мислех си, че е било унищожено, когато Мейна Гладстоун заповядала да бомбардират телепортаторите.
— Не можеш да унищожиш Празнотата, която обвързва — с унесен глас рече Енея, сякаш мислеше за нещо друго. — Как го е описал чичо Мартин?
— Като време на Планк и дължина на Планк — отвърнах аз. — Не помня точно — нещо за съчетаване на трите основни константи във физиката — гравитация, константа на Планк и скорост на светлината. Спомням си, че се получаваха някакви съвсем мънички единици дължина и време.
— Около 10–35 от метъра за дължината — каза момичето и малко повиши скоростта на килимчето, — И 10–43 от секундата за времето.
— Това не ми говори много — признах аз. — Това е прекалено шибано малко и кратко… извинявай за израза.
— Няма нищо — отвърна момичето. Плавно набирахме височина. — Но не времето или дължината са били важни, а как се вплитат в… Празнотата, която обвързва. Баща ми се опита да ми го обясни преди да се родя… Премигнах при последните думи, но продължих да слушам.
— …нали знаеш за планетарните инфосфери?
— Да — отвърнах аз и почуках по инфотерма си. — Тази гривна казва, че Mare Infinitum няма такава.
— Правилно — каза Енея. — Но повечето светове от Мрежата са имали. А от инфосферите се получава мегасферата.
— Телепортаторната среда… онази Празнота… е свързвала инфосферите, така ли? — попитах аз. — ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и електронното управление на Хегемонията, Всеобема, също са използвали мегасферата и векторното предаване като свръзка.
— Да — рече Енея. — Всъщност мегасферата е съществувала на подравнината на векторното предаване.
— Не знаех това — казах аз. — По мое време векторната среда вече не съществуваше.
— Спомняш ли си какво е било последното съобщение по векторния канал преди да прекъсне по време на Падането? — попита детето.
— Да — отвърнах аз и затворих очи. Този път не успях да се сетя за стиховете на поемата. Краят на «Песните» винаги бе оставал прекалено неясен, за да ме заинтригува толкова, че да науча всички строфи, въпреки обучението на Баба. — Някакво загадъчно съобщение от Техноцентъра — казах накрая. — Нещо като «Разкарайте се от линията и престанете да се включвате».
— Съобщението — рече Енея — беше следното: «ПО ТОЗИ КАНАЛ НЯМА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ЗЛОУПОТРЕБИ. ПРЕЧИТЕ НА ДРУГИ, КОИТО ГО ИЗПОЛЗВАТ ЗА СЕРИОЗНИ ЦЕЛИ. ДОСТЪПЪТ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ ЗА КАКВО Е»