Това е най-близката до системата на Старата Земя точка от маршрута на де Соя — само на шест светлинни години разстояние — и тъй като планетата е една от най-ранните междузвездни колонии от дохеджирската епоха, отец-капитанът си представя, че ще може да хвърли поглед назад във времето към самата Стара Земя. След възкресението си в мирската база на около шест АЕ от Света на Бърнард обаче, де Соя веднага открива разликите. Звездата на Бърнард е червено джудже, само с около една пета от масата на звездата тип „G“, която е имала Старата Земя, и с по-малко от 1/2500 от светлината й. Единствено близостта на Света на Бърнард, 0.126 АЕ, и вековете на тераформирането му са създали свят с висока стойност в адаптивната скала на Солмев. Но, както откриват де Соя и хората му след отвеждането им на планетата от мирския им ескорт, тераформирането наистина е било изключително успешно.
Светът на Бърнард е пострадал много тежко от нашествието на рояка на прокудените преди Падането и съвсем малко — относително, разбира се — от самото Падане. В дните на Мрежата планетата е представлявала приятно несъответствие: прекалено селскостопанска, отглеждаща предимно внесени от Старата Земя растения като царевица, пшеница, соя и прочее, но също и извънредно интелектуална — нейна гордост са били стотици от най-добрите малки колежи в Мрежата. Комбинацията от земеделска затънтеност — животът на Света на Бърнард до известна степен имитирал далечната провинция в Северна Америка около 1900 г. — и интелектуални висоти привлякла там някои от най-известните учени, писатели и философи на Хегемонията.
След Падането Светът на Бърнард разчитал повече на земеделското си наследство, отколкото на интелектуалната си мощ. Когато около пет десетилетия след Падането пристигнали силите на Мира, в продължение на няколко години населението оказвало съпротива на християнството на прераждането и правителството на Пацем. Планетата била независима и искала да си остане такава. Тя не влязла официално в Мира до Лето Господне 3061, около 212 години след Падането, а едва след кървавата гражданска война между католиците и партизанските банди, не много здраво обединени под името „Свободните вярващи“.
Сега, както научава де Соя по време на кратката си обиколка с архиепископ Хърбърт Стърн, многобройните колежи пустеят или са превърнати в семинарии за младите мъже и жени от Света на Бърнард. Партизаните съвсем са изчезнали, макар все още да има известна съпротива в дивите гори и каньони по реката, известна като „Потока на пуяка“.
Потокът на пуяка е бил част от Тетида и точно той е мястото, където искат да отидат де Соя и хората му. На петия си ден в системата те заминават за там заедно с охрана от шейсет войници на Мира и част от елитната гвардия на самия архиепископ.
Не срещат партизани. Този участък от Тетида тече през широки долини, под високи шистови скали, през пресадени от Старата Земя широколистни гори и излиза в район, отдавна превърнат в обработваема земя — предимно царевични полета, тук-там осеяни с бели селски къщи и стопански постройки. На де Соя му се струва невероятно, че тук може да се е водила война.
Плъзгачите на Мира претърсват изцяло гората за следи от кораба на момичето, но не откриват. Потокът на пуяка е прекалено плитък, за да скрие кораб, пък и този участък от Тетида е бил дълъг само няколко клика. Светът на Бърнард има съвременен въздушен и орбитален контрол на транспорта и никой кораб не би могъл да напусне района, без да бъде засечен. Разпитаните фермери от областта на Потока на пуяка не са забелязвали никакви непознати. Накрая мирските военни, епархийският съвет на архиепископа и местните граждански власти се заклеват, че ще упражняват постоянно наблюдение на района, въпреки опасността от нападенията на Свобoдните вярващи.
На осмия ден де Соя и хората му се сбогуват с десетки хора, които могат да бъдат смятани само за нови приятели, издигат се в орбита, прехвърлят се на фотонния кораб и са ескортирани обратно до далечния орбитален гарнизон на системата, където е архангелският им куриер, Последното, което отец-капитанът вижда от пасторалния свят, са двете кули на гигантската катедрала, издигащa се в столицата Свети Тома, известна преди като град Бусард.
Вече отклонили се от посоката на системата на Старата Земя, де Соя, Грегориъс, Кий и Ретиг се събуждат в системата Лакайл 9352, приблизително толкова далеч от Старата Земя, колкото е бил Тау Сети Сентър за първите семенни кораби. Тук забавянето не е нито от бюрократичен, нито от военен, а от екологичен характер. Старият свят от Мрежата, известен някога като Горчивината на Сибиату и прекръстел на Неизбежна милост от настоящото си население от няколко хиляди мирски колонисти, е бил екологично несигурен някога и далеч по-зле сега. Река Тетида е текла под дванайсеткилометров перспексов тунел с годен за дишане въздух и подходящо налягане. Тунелът се е разпаднал преди повече от два века, водата е изкипяла в ниското налягане, рядката метаново-амонячна атмосфера на планетата запълнила празното речно корито и разбила перспексовите тръби.