Не след дълго руснаците заявиха, че биха желали да преместят основната си група в четвърта кухина, където пожелаха да им бъде заделен по-обширен участък.
Герхард обсъди въпроса с Мирски, а Ланиер и Джагър помагаха в превода. Полковник Виелгорски — мургав хубавец на средна възраст със смолисто черна коса и зелени очи — съветваше Мирски по политическите въпроси. Майор Белорезки се навърташе наблизо като досадна муха. Третият политически офицер — майор Язиков, бе изпратен заедно с разузнавателната група в четвърта кухина.
Вечерта на втория ден уговориха всички подробности по примирието. През почивката в столовата се появи Кирчнър, придружен от двама войници и неочакван гост. Ланиер вдигна глава, после бавно отмести чашата с кафе.
— Не изглежда да се нуждаеш от допълнителна помощ — каза Джудит Хофман. Лицето й беше бледо, косата й — разчорлена, носеше доста голям комбинезон и едната й ръка бе превързана. В другата стискаше малко куфарче. Без да промълви дума Ланиер се надигна, пресече столовата и я притисна до себе си. Руснаците го проследиха с недоволни погледи, заради внезапното прекъсване, Виелгорски прошепна нещо на Мирски, той кимна и отново зае мястото си.
— Майчице — изпъшка тихо Ланиер. — Сигурен бях, че няма да успееш. Няма представа колко се радвам да те видя.
— Точно толкова, колкото аз се радвам, че съм тук. Преди четири дни президентът ме уволни — както и целия научен съвет, впрочем… Още на следващия ден използвах всички връзки, с които разполагах и си уредих спешен полет до Станция шестнадесет. Най-трудно беше да организирам прехвърлянето на КАОТа до тук. Нали разбираш, вече бях обявена за персона нон грата и това безпокоеше ръководството на станцията. За щастие двама от пилотите се съгласиха да ме пуснат контрабанда на борда. Бяхме напълно готови за потегляме, когато… избухна войната. Взехме само шестима цивилни, а после… — тя преглътна. — Ужасно съм изморена, Гари, но трябваше да те видя и да те известя, че съм тук. Не като твой шеф. Просто съм тук. Пристигнахме общо деветима — четири жени, двама мъже и трима души екипаж. Остави ме да се наспя и после ще видя с какво мога да ти бъда полезна.
— Все още не сме обсъждали въпроса за управлението — рече й Ланиер. — Не знаем дори дали сме само научна експедиция или самостоятелна нация. Чака ни невероятно много работа. — Очите му бяха насълзени. Той ги избърса с опакото на ръката, усмихна й се и посочи масата за преговори. — Но вече разговаряме. Стрелбата свърши — засега, а може би и завинаги.
— Винаги съм те смятала за чудесен чиновник — рече Хофман. — Гари, трябва да се наспя. Не съм мигвала откакто напуснахме станцията. Чакай… донесох нещо с мен.
Тя постави куфара на масата и разкопча ключалките. После вдигна капака и изсипа пакетите със семена на масата. Някои от тях се изтърколиха към руснаците. Мирски и Виелгорски ги погледнаха изненадано. Мирски вдигна един пакет със семена от невен.
— Моля, вземете каквото пожелаете — предложи им Хофман. — Те са за всички нас.
Кирчнър я хвана за ръката и я отведе.
Ланиер се върна обратно на масата за преговори с приповдигнато настроение. Белорезки, застанал зад Мирски и Виелгорски, разглеждаше пакетите със семена с нескрито подозрение.
— Присъстващите тук политически офицери, — каза Мирски — биха желали да узнаят дали не сте влезли във връзка с някоя оцеляла правителствена организация.
— Не — отвърна Ланиер. — Все още действаме напълно самостоятелно.
— Ние познахме жената, с която разговаряхте — намеси се Виелгорски. — Тя е високопоставен чиновник от вашето правителство и отговаряше за астероида.
— Да, така е — съгласи се Ланиер. — И веднага щом се почувства по-добре, ще се включи в преговорите. Но тя е била… — той се поколеба в търсене на подходящия израз — освободена от своя пост малко преди Смъртта.
Остана изненадан от лекотата с която бе произнесъл последната дума — като за нещо окончателно отминало и забравено.
— Кога пристигна? — попита Мирски.
— Не зная. Скоро.
— Ние настояваме, — каза Белорезки — на астероида да бъдат допуснати и граждани от страните на Варшавския договор. Военни и цивилни.
— Разбира се — рече Ланиер. Герхард кимна в потвърждение. — А сега, — поде Ланиер — дойде време да обсъдим някои по-важни въпроси — за разоръжаването и териториалното разпределение…
— Бихме желали да изготвим писмено становище по този въпрос и да ви го представим по-късно — прекъсна го Мирски.
— Настояваме гражданите от страните членки на Варшавския договор да запазят своя суверенитет на територията на астероида — изрецитира Белорезки. Виелгорски прехапа устни. Мирски внезапно стана от масата, сграбчи Белорезки за лакътя и го отведе в дъното на залата. Последва кратък и разгорещен спор, по време на който Белорезки хвърляше гневни погледи на Ланиер и Герхард.