Мирски се върна сам.
— Аз съм главнокомандуващ на съветските войници и цивилния състав — заяви той. — Преговорите ще водя аз.
Кабинетът на Ланиер бе разхвърлян по време на окупацията, но нямаше сериозни щети. Той спа пет часа, а после слезе в столовата и изяде полагащата му се закуска.
Кирчнър го пресрещна на входа на женските помещения.
— Връщам се обратно при прохода — каза той. — Там все още цари страхотна бъркотия. Трябва да го прочистим от труповете — нашите и техните. Уговорихте ли да се отслужи погребална служба?
— Предложих да организираме една обща служба в рамките на следващите двадесет и четири часа. Ще поканим всички желаещи…
Кирчнър прехапа устни.
— Няма да е лесно да се гледаме с онези копелдаци.
— Все от някъде трябва да започнем. Как е Хофман? Поспа ли?
— Доколкото разбрах. Двама от твоите астрономи я поеха и изритаха охраната. — Той присви очи и кимна към столовата. — Каква ще е моята роля, когато приключиш с онези приятелчета?
— Ти си капитан от ВМФ на САЩ — каза Ланиер. — Ще отговаряш за външната сигурност. Не смятам да им предложа Камъка на тепсия.
— Съгласиха ли се да се разоръжат?
Ланиер поклати глава.
— Не още. Искат първо да вдигнат лагер в четвърта кухина, а после да обсъждаме условията на разоръжаването. Днес следобед ще разходя Мирски наоколо — ще му покажа библиотеките, градовете.
— Да знаеш само как ми се ще да дойда с вас.
— Скоро ще имаш тази възможност. С Герхард решихме, че можем да разрешим свободен достъп на всички. Край на монопола.
— Дори седмата кухина?
— Като му дойде времето. Още не са ни питали за нея.
Кирчнър вдигна изненадано вежди.
— Дали знаят?
— Нямам представа докъде се простират познанията им. Но и да не знаят, скоро ще узнаят. Забелязах, че членовете на научната група не контактуват много с десантчиците — при тях военните не са на особена почит. — Той реши да смени темата. — Някакви вести от Земята?
— Нито думичка. Засякохме известна радарна активност в района на Северния Ледовит океан — вероятно от кораби. Видимостта е много лоша. Над цяла Европа, Азия и Съединените щати се стеле дим. Едва ли сега им е до нас, Гари.
Кирчнър махна с ръка, пресече двора на лагера и се метна на потеглящия към асансьора в първа кухина камион. Ланиер почука на вратата на спалнята. Отвори му Джанис Полк.
— Влизай — предложи тя. — Будна е, преди малко й донесох да хапне.
Хофман седеше на кушетката, а в креслата край нея се бяха настанили Берил Уолъс и лейтенант Дорийн Кънингам, която доскоро командваше лагерната охрана. Главата й беше превързана, изглежда бе получила леко раняване, преди падането на лагера в ръцете на противника.
Когато Ланиер влезе, Кънингам се изправи и понечи да му отдаде чест, но после се отказа.
— Скъпи дами, двамата с господин Ланиер имаме някои важни въпроси за обсъждане — обърна се към тях Хофман и остави чашата с портокалов сок на една подложка. Оставиха ги сами и Ланиер се настани в най-близкото кресло до нея.
— Мисля, че съм готова да ме въведеш в събитията — заяви Хофман. — Бях напълно изолирана след като излетях от Земята. Приличаше ли на онова, което видяхме в библиотеките?
— Да — рече Ланиер. — Дългата зима вече е започнала.
— Ясно. — Тя притисна върха на носа си и после го разтърка. — Краят на света. Откога го чакахме. — Джудит въздъхна и едва не се разплака. — Да му се не види дано. Да видим сега кое е най-важно.
Ланиер протегна ръка и тя я стисна.
— Ще ни помислят за любовници — рече Хофман.
— Връзката ни е само платоническа.
Тя се засмя и избърса сълзите си.
— Как я караш, Гари? — попита го.
Не бързаше с отговора.
— Загубих самолета си, Джудит. Беше под мое командване…
— Забрави.
— За всичко отговарях аз, а ето, че не можах да спра войната. Провалих се. Как сега да ти отговоря на въпроса? Може би не я карам добре. Не зная. Играем на преговори, разменяме кон за кокошка. Уморен съм.
Тя почука ръката му с пръсти, без да отделя поглед от него.
— Хубаво де. Все още разполагаш с неограниченото ми доверие. Нали го знаеш, Гари?
— Зная.
— Когато всичко се успокои, ще можем всички подред да си пъхнем главите в Сизифовия хамут. А сега ми разкажи за нападението и онова, което последва.