— Подушвам лоши новини — рече той. Изведнъж се вторачи в тях. — О, мили Боже — изпъшка Ланиер. — Къде е…
Каролсон го прекъсна.
— Беше твърде зает. Все още не знаем какво точно е станало, но Патриша е изчезнала. Разполагаме с две съобщения, но второто е на руснаците и подлежи на проверка. Римская научил за него от членовете на руската научна група. Другото е от Лари. Мислехме, че ще я открием, че се е скрила някъде навън…
Хайнеман кимна.
— Това което видях само добавя нови краски в цялата тази мистерия — рече той.
— Патриша е напуснала лагера в четвърта кухина миналата сряда — каза Фарли. — Никой не я е проследил, но Ленър е убедена, че взела влака за трета кухина.
— Каза ми, че отива в библиотеката — обясни Каролсон. Всички бяхме под пара тогава и не й обърнах внимание.
— От руснаците научих, че един от техните десантчици забелязал някакъв самолет да се приземява близо до изхода за подземния терминал в Шишарк — на северната страна — продължи Фарли. — На борда се качили двама и нещо, което според руснака приличало на дявол. Единият от… човеците бил мъж, а вторият — жена, която по описание отговаря на Патриша. После самолетът се издигнал. Бял, издължен и с притъпен нос. Не издавал никакъв звук.
Хайнеман пристъпи напред.
— Видях наблизо да преминава призрак, докато бях навътре в коридора. Приличаше на стрела, но сплескана отпред. Движеше се по спирала около плазмената тръба, в посока север.
— Досега все не намирахме време да обсъдим случилото се — приключи Каролсон. — Съжалявам за забавянето.
— В това няма никакъв смисъл — поклати глава Ланиер. — Може би е била заловена от руснаците. Може би…
— Римская разпита почти всички. Той смята, че не са руснаците — каза Каролсон. — По това време в Шишарк е имало само няколко разузнавателни отряда от руски парашутисти. И никой от нашите. Освен Патриша.
— И призракът — допълни Хайнеман. — Твърде много съвпадения, Гари.
Но Ланиер продължаваше да клати глава.
— Свърши се. Моля ви. Това е твърде много за мен. Джудит, кажи им. Не мога да поема всичко. Трябва да мисля за преговорите и…
— Разбира се — прекъсна го Хофман и го стисна за рамото. — Време е за почивка.
Ланиер вдигна ръка към челото си, а долната му устна увисна, придавайки отчаян израз на лицето му.
— Аз трябваше да се грижа за нея — промърмори той. — Тя бе най-важната. Джудит, ти ми каза, да не откъсвам очи от нея.
— Всичко е наред. А и вече нищо…
— Проклето да е това място, Джудит! — той вдигна юмруци и ги разтърси безсилно. — Мразя тая гадна скала!
Каролсон избухна в сълзи. Фарли я прегърна.
— Не само ти — хлипаше Каролсон. — Нали я остави под моя опека.
— Престанете — нареди им Хофман. Хайнеман пристъпваше до нея неуверено.
— Няма да се откажа толкова лесно от нея — заяви мрачно Ланиер. — Все още не сме я загубили. Лари, след колко време тръбоходът ще е готов за път?
— Когато кажеш.
— Джудит, има едно нещо, в което грешиш.
— Не мисля. Кое е то?
— Не смятам да си играя на бавачка тук. Реших да поема по коридора, вместо да си губя времето в надлъгване с руснаците. Ти ме познаваш добре. Знаеш, че ще го сторя.
— Добре — кимна тя. — Тръгваш след нея. Има и други причини за това.
— Какви? — попита Ланиер.
— Тук сме напълно изолирани, нали? — попита Хофман. — Рано или късно трябва да разберем какво се крие навътре. Лари, свикът готов ли е за полет? Тръбоходът?
— В идеално състояние — докладва Хайнеман.
— Тогава ще подготвим експедиция. Но ще го извършим внимателно. Съгласен ли си, Гари? Не веднага, но скоро?
— Съгласен — сведе глава Ланиер.
— Мисля, че ще е най-добре да забравим за малко проблемите и да похапнем — предложи Фарли.
Останалите стояха мълчаливо, разтърсени от неочаквания нервен изблик на Ланиер.
— И аз бих желала да тръгна — рече Каролсон.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Предполагам, че просто искаш да забравиш за всичко тук. Да се отдалечиш от него.
… да.
И да тръгнеш след нея по коридора. Но защо?
… за да спася проклетата си душа, ето защо.
Досега се справяше чудесно.
… Земята е в руини, Камъкът е наполовина окупиран от нагли руснаци, а аз изгубих единствения човек, когото трябваше да опазя.
Но Камъкът е цял-целеничък и положението изглежда се стабилизира.
… Белорезки. Язиков. Виелгорски.
Партийци, привърженици на твърдата линия. Да. Те ще създават проблеми, но не мислиш ли, че трябва да останеш тук, за да си премериш силите с тях?