Хофман прегърна Ланиер, Каролсон и после Фарли, но чувствата им изглеждаха прикрити зад обемистите скафандри. Хайнеман вече се бе качил на борда на свика, който бе прикачен отзад за тръбохода.
Постояха няколко минути мълчаливо на самия край на платформата, в близост до сингуларната, а сетне Хофман рече:
— Гари, не сте тръгнали на лов за диви патици. Знаеш го не по-зле от мен. Имаме нужда от малката Пепеляшка. Който и да ни я е отнел, разбирал е чудесно колко много се нуждаем от нея. Може би разсъждавам така, заради вродената ми подозрителност. Не забравяй едно — мисията ви е изключително важна. Бог с вас.
Фарли се извърна към Хофман.
— Снощи всички членове на китайската група взехме решение. Трябваше да бъде обявено едва тази вечер, но никой няма да ми се сърди, ако го направя сега. Ние сме със Западния блок. Членовете на руската научна група все още се колебаят, но ние решихме да преминем на ваша страна. Струва ми се, че руснаците не го направиха само за да не бъдат обвинени в подражателство. Исках да го знаеш, преди да тръгна.
— Благодаря ти — кимна Хофман и я сграбчи за ръкавицата. — Ще чакаме с нетърпение съобщенията ви. Всъщност, какво ти казвам? Не пропускайте нищо интересно. Зад мен има поне неколкостотин души, които мечтаят да дойдат с вас.
— Затова първа си предложих кандидатурата — вметна Каролсон.
— Време е — извика Хайнеман. — Всички на борда.
Каролсон го погледна навъсено.
— Всичко ще бъде наред — прошепна Хофман на Ланиер, докато се прегръщаха за последен път.
— Да тръгваме — рече Ланиер. Един по един те се закачаха за обезопасителното въже и плавно отплуваха към входния люк. Ланиер беше последен. След като се затвори люка, той свали скафандъра, сгъна го и го постави на рафта под пулта на миниатюрния шлюз.
Само с четирима пасажери на борда самолетът отвътре изглеждаше направо просторен. В предната част бяха струпани кашони с научна екипировка, Каролсон и Фарли проверяваха надписите, преди да ги разопаковат. Ланиер се присъедини към Хайнеман в пилотската кабина.
— Кислородните и горивни клапани — отворени — докладва Хайнеман, докато проверяваше инструментите. — Проверих готовността на тръбохода. Всичко е наред.
Той погледна очаквателно Ланиер.
— Да тръгваме — рече Ланиер.
Хайнеман завърта към себе си пулта, от който се управляваше тръбохода.
— Дръж се — рече той. После включи разговорното устройство. — Дами и господа, в джобовете на креслата пред вас има книжни кесийки. Не ви ги препоръчвам, само ви съобщавам.
Той премести ръчката за задвижване на клампите. Тръбоходът се плъзна бавно и гладко по сребристата повърхност на сингуларната.
— Още малко — промърмори Хайнеман. Ланиер почувства, че някаква сила го притиска в облегалката. — И още малко.
Телата им бяха натежали, сякаш лежаха на пода, а кабината внезапно се бе обърнала нагоре.
— И съвсем мъничко още — добави Хайнеман. Вече тежаха близо два пъти, отколкото на Земята. — Завързал съм едно въже по коридора, в случай, че някой реши да ходи до тоалетната. — Той се ухили на Ланиер. — Не ви го препоръчвам в тези условия. Нямахме време да я направим малко по-удобна. Ако някой много го закъса ще намаля скоростта.
— Аз ще съм първата — обади се Каролсон.
Ланиер гледаше как коридорът се плъзга бавно и величествено край тях. Далеч напред, зад прозореца на пилотската кабина, подът на коридора се сливаше с оранжевото сияние на плазмената тръба… простирайки се вероятно в безкрая.
— Мечтаното бягство, а? — Хайнеман сякаш бе прочел мислите му. — Кара ме отново да се чувствам млад.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На третия път, когато Олми се загърна в изолиращата мрежа от светлини, Патриша реши, че има нещо досадно и противно в този талсит. А може би към него се привикваше — като към наркотиците.
Летяха вече три дни — или пет, не знаеше точно — и макар Олми и франтът да отвръщаха любезно и на пръв поглед искрено на зададените въпроси, инак не изглеждаха особено словоохотливи. Патриша прекарваше по-голямата част от времето в спане — сънуваше Пол. Често разгръщаше последното му писмо, скътано във вътрешния джоб на комбинезона. Веднъж се пробуди с писък и забеляза, че франтът потрепери конвулсивно в койката си. Олми бе скочил от своята и я гледаше с разтревожено изражение.