Президент-министърът бе дълбоко уверен, че сведенията, които носеше със себе си Олми, щяха да представляват изключителен интерес за президента. Що се отнася до последния, в момента той бе погълнат от изключително важно обсъждане по проблемите на вероятното нападение на джартите. Тоест, Толер се явяваше нещо като негов неофициален заместник.
Подобен жест едва ли радваше надеритите или членовете на кабинета на ван Хамфиус. Толер не беше човек, с когото да се разбереш лесно. Олми бе срещал адвоката само веднъж и не бе останал с приятни впечатления, макар че изпитваше непоклатимо уважение към способностите му.
Толер държеше собствена кантора в един от най-заможните райони на Централния град, само на няколко минути с транспорт от залите на парламента, дори секунди — ако реши да използва шахтата. Олми уреди квартира за Патриша, но така и не остана време да се срещне със собствения си адвокат — трябваше да бърза за кантората на Толер.
Адвокатът бе декорирал миниатюрния си кабинет според спартанските традиции на гешелистите. Имаше съвсем малко украшения, основната тема на декорацията беше платината и стоманата и внушаваше твърда решимост и неподатливост.
Адвокатът на президента не беше никак доволен от новините, които бе донесъл със себе си Олми.
— Значи президент-министърът не предполагаше подобен развой на събитията, когато ви изпрати сам? — попита Толер. Символите, които извираха в пространството между двамата мъже, идваха от прожекционните колиета, които носеха — устройства, чиято задача бе да генерират и възпроизвеждат графичната реч, приета като основен способ за общуване в Шишарк, а векове по-късно и в Аксисград.
— Сведенията, които получи, имат двояко тълкуване — рече Олми. — Всичко, което знае е, че Шишарк отново е бил заселен.
Толер изстреля няколко неприятни на вид картини, които напомняха на гърчещи се влечуги.
— Тази новина е от изключително значение, сер Олми. Ако идваше от друг източник, щях да се поколебая, дали да я възприема като достоверна… Но както научих, вие сте довели един от тях, нали?
— Името й е Патриша Луиза Васкес.
— Истински наш… предшественик?
Олми кимна.
— Защо я взехте? За доказателство?
— Не можех да я изоставя, на прага беше да открие принципа на машините в шеста кухина.
Толер вдигна вежди и излъчи четири оранжеви кръга на изненада.
— Каква е тази жена?
— Една млада математичка — отвърна Олми. — Високо ценена от своите ръководители.
— И вие не предприехте нищо за да поправите положението в Шишарк?
— Положението и без това беше достатъчно нестабилно, ще им е нужно известно време за да се организират и аз реших, че ще е по-добре, ако първо се посъветвам с президента и Възела.
— Разбира се, ще информирам подробно президента, макар вероятно да се досещате, че в момента имаме достатъчно проблеми. Обсъждането… може да промени бъдещето на Аксисград. Напоследък е регистрирано известно безпокойство, понякога граничещо с бунт, сред надеритите — и най-вече фракцията на Корженевски. Ако научат за това… — Този път изображението бе на гнездо от влечуги, заобиколено от оранжево-червени кръгове. — Приберете на сигурно място тази жена, а информацията запазете само за вашите непосредствени началници.
— Вече съм я скрил. Освен това, нямах намерение да нарушавам дълга си. Все пак, ще трябва да й бъде назначен адвокат.
— По-добре да избегнем този момент — стига да е възможно — каза Толер и го огледа с нескрито подозрение и безпокойство.
— Такъв е законът. Всички лица, които не притежават гражданство и са лишени от легален статус, трябва незабавно да получат адвокат.
— Не е необходимо да ми цитирате закона — рече Толер. — Аз ще й намеря адвокат, щом толкова…
— Вече й намерих — прекъсна го Олми.
На лицето на Толер се изписа отвращение.
— Кой?
— Сер Сули Рам Кикура.
— Не я познавам лично. — Още недовършил тези думи, Толер разполагаше с пълното досие на Кикура, готово да бъде проектирано и интерпретирано. Той прегледа набързо досието, превключвайки за кратко вниманието си към имплантирания процесор, но не откри нищо, подходящо за критикуване. — Изглежда приемлива. Ще трябва да се закълне пред Хексамона да пази всичко в тайна.
— Веднъж вече го е правила.
— Намираме се в гърлото на политически вулкан — рече Толер. — Вашите действия могат да се охарактеризират като подпалване на фитила на заредената в Аксисград бомба. И всичко това, естествено, в името на дълга.
— Ще информирате ли незабавно президента? — попита Олми, подбирайки същевременно протоколен знак, че би желал да се върне към своите непосредствени задължения.