— Веднага щом е възможно — отвърна Толер. — Вие, естествено, ще подготвите пълен доклад.
— Вече е готов — заяви Олми. — Мога да го прехвърля още сега.
Толер кимна и Олми докосна колието си. Само за три секунди записът на доклада бе прехвърлен в паметта. Толер докосна на свой ред колието си за да потвърди прехвърлянето.
Сули Рам Кикура живееше във външния слой на Централния град, където обитаваше една от трите милиона възтесни секции, предназначени за млади телесни, със средно социално положение. Стаите й бяха по-малки, отколкото изглеждаха на пръв поглед, но за разлика от Олми тя не държеше на вътрешния простор. Това, което я привличаше в него, бе донякъде възрастта му и от друга страна — умението да й създава интересни задачи.
— Най-голямото предизвикателство, което някога съм имала — изобрази тя с графиреч пред Олми.
— Не можах да се сетя за някой по-способен — отвърна той. Двамата плуваха, лице в лице, в меката пелена, която изпълваше централната част на стаята, а наоколо бе пълно с разноцветни сфери, кипящи от бързо менящи се изображения. Малко преди това бяха правили любов, както винаги — без излишни усилия и без да използват нещо по-сложно от тракционните полета на секцията.
Олми посочи с ръка сферите и се намръщи.
— Нещо по-просто? — попита Рам Кикура.
— Да, ако обичаш — кимна той. Тя намали светлината в стаята и изтри сферите от декора.
Бяха се срещнали за първи път, след като Олми бе подал заявление за зачеване на дете. Беше се заинтригувал от възможността на този свят да се появи личност, която е сътворена от него сами я и някой, когото все още не познаваше. Това беше преди близо тридесет години, когато Рам Кикура едва започваше своята практика. Взе я за съветник по легалните процедури. Не представляваше особена трудност да получи разрешение, благодарение на положението, което заемаше. Но някъде по средата на процедурата Олми бе заявил, че се отказва. Рам Кикура реши, че го е интересувала по-скоро теорията, отколкото практиката.
По-нататък събитията следваха своя естествен ход. Тя започна да го ухажва — настойчиво и елегантно — а той кокетничеше, докато накрая позволи да бъде съблазнен в едно потайно и безтегловно ъгълче на Централния град.
Задълженията принуждаваха Олми често и задълго да напуска града и връзката, която се установи между тях, би изглеждала нетрайна и епизодична в очите на някой страничен наблюдател. И действително тя бе използвала и други възможности, нито една от тях продължителна, макар че да ходи с един и същи човек повече от десет години, се смяташе най-малкото за старомодно.
Ала при всяко завръщане на Олми тя неизменно намираше начин да се освободи от каквито и да било ангажименти. Не бяха придирчиви един към друг. Това, което съществуваше между двамата, можеше да се определи като усещане за комфорт и спокойствие, подсилено от значителна доза взаимен интерес. Всеки от тях проявяваше любопитство към проблемите на другия, а и в края на краищата двамата бяха телесни, с приятни служебни ангажименти и положението в обществото им даваше известни привилегии. От деветдесетте милиона граждани на Аксисград — телесни или в Градската памет — едва петнадесет милиона имаха работа и от тях не повече от три милиона работеха с пълно натоварване по време на жизнения си период.
— Виждам, че задачата ще ти се понрави — подхвърли Олми.
— Всичко произлиза от моята перверзна натура. Никога досега не съм се захващала с нещо толкова странно… и интересно.
— Случаят може да се окаже много важен — продължи темата той, говорейки с престорено мрачен глас.
— Край на изображенията?
— Край. Да обмислим нещата внимателно.
— Добре — кимна тя. — Искаш да бъда неин адвокат. Но сигурен ли си, че тя има нужда от такъв?
— Помисли сама — рече Олми. — Тя е чиста като дете. Ще се нуждае от продължително социално и психологическо привикване. От закрила. А когато всички научат за нея, което е неизбежно, каквото и да мислят по въпроса президентът и президент-министърът, тогава ще се превърне в сензация.
— Меко казано — допълни тя. Сетне се надигна, поръча вино и в пространството между тях се спуснаха три сфери със статични стени, които съдържаха прозрачна течност. Тя подаде на Олми сламка и двамата отпиха от виното. — Видя ли Земята — с очите си?
Той кимна.
— Още на втория ден, след като пристигнахме в Шишарк, двамата с франта посетихме първия проход. Предпочитах да я видя лично, вместо да разчитам на дистанционните проектори.
— Ах този старомоден Олми — усмихна се Рам Кикура. — Всъщност, на твое място щях да постъпя по същия начин. А присъства ли на Смъртта?