Двамата излязоха и Мирски остана сам. Той въздъхна и съжали, че няма с какво да утеши и без това трудната вечер — бутилка водка или приятна женска компания…
Или поне няколко часа на спокойствие в библиотеката.
Никога през целия си живот не беше се чувствал така преизпълнен с надежди, макар да живееше в змийско гнездо.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Тръбоходът се движеше на автопилот, а четиримата бяха заспали в кабината.
Хайнеман бе ограничил скоростта до деветдесет километра в секунда. Над тази граница с нарастване на скоростта корпусът започваше да се тресе все по-неудържимо.
Привързан с колан за креслото, Ланиер лежеше с широко отворени очи, загледан в меката оранжева светлина. В съседното кресло Хайнеман леко похъркваше, а жените спяха зад завесата, която Каролсон бе закачила в средата на кабината.
Половото влечение рядко бе доминирало в живота на Ланиер, не че беше лишен от естествените желания, но просто умееше да ги владее, особено в неподходящи моменти. Но въпреки това, никога досега не бе изпитвал подобна възбуда, както в този миг на краткотраен отдих.
Имало бе моменти, в които се бе чувствал леко засрамен заради липсата на прекомерна мъжественост, сякаш това го превръщаше в студенокръвна риба. И ето, че сега страстта го бе споходила с отмъстителна сила. Налагаше се да полага неимоверни усилия, за да сдържи желанието си да се прокрадне отзад и да събуди Фарли. Беше му едновременно смешно и неприятно. Чувстваше се като пубертет, запотен от страст, ала не знаещ какво да прави с нея.
А в главата му психиатрите продължиха своя анализ. Смъртта, избоботи един от тях, само засилва нашите желания за възпроизвеждане…
Не му оставаше нищо друго, освен да лежи, втренчил поглед нагоре, възбуден докрай, неспособен да разсъждава ясно и упорито отказващ да мастурбира. Последното му се стори съвсем смешно. От години не беше мастурбирал, а никога не бе го правил в присъствието на други, макар и заспали.
Дали и останалите изпитваха нещо подобно? Хайнеман едва ли. Никой досега не беше го чувал да споменава нещо, което дори в най-далечно приближение да бе свързано с полови въпроси.
А може би Фарли?
Само за да провери положението той отмести с ръка тънкия чаршаф, с който бе завит. Наложи се да положи усилия, за да върне обратно ръката си.
Безумие.
Най-накрая, след цяла вечност, заспа.
Когато достигнаха 100 000 километър предният радар на свика съобщи за масивно препречване в коридора пред тях. Хайнеман прегледа докладите за излъчваните навътре в коридора радарни сигнали, но не откри никакви сведения за съществуващи прегради.
— Изглежда физиците са се задоволили да изпращат радарните сигнали само успоредно и в близост до сингуларната — рече той. — А това пред нас е кръгла стена с отвор в средата.
Стената запречваше коридора на височина двадесет и един километра, а отворът в центъра й бе широк осем километра. Не се прекъсваха нито сингуларната, нито плазмената тръба.
— Да я преминем и да видим какво има от другата страна — предложи Ланиер. — А после ще решаваме дали да се приземим.
Хайнеман намали скоростта до шест хиляди километра в час. Стената бе бронзова на цвят, гладка и равна. Когато наближиха отвора, Каролсон насочи телескопа към горната й част — не беше никак лесно.
— Дебелината на върха е само един метър — съобщи тя. — Съдейки по цвета, касае се за вещество със същия характер, както и стените на коридора.
— Иначе казано — нищо — допълни Фарли. — Специални тухли, патент Патриша.
Хайнеман намали скоростта да неколкостотин километра в час и така преминаха през отвора. На отвъдната страна — както се оказа напълно лишена от атмосфера — видимостта бе кристално чиста. Подът представляваше хаотична мрежа от достигащи стотици километри вдлъбнатини, черни петна и обширни участъци открита коридорна повърхност — в познатия бронзов цвят. Инструментите потвърдиха подозренията им.
— Никаква атмосфера — рече Фарли. — Значи стената е запушалка.
Хайнеман продължи да намалява скоростта и на двеста километра от стената — която бе като тъмно петънце далеч зад тях — преустановиха движението.
— Сега какво ще правим? — попита Фарли.
— Ще се върнем назад и ще потърсим пръстен с кладенци — рече Ланиер. — Както бяхме планирали. Проверяваме го, а след това продължаваме — без да губим излишно време. Научните изследвания засега са на втори план.
— Слушам, шефе — кимна Хайнеман. Той завъртя носа на свика, без да го откачва от тръбохода, така че да сочи обратно.