Каролсон докосна табелката и подсвирна.
— Вижте — повика ги тя. Надписът се бе сменил с английски и напълно съвпадаше със съобщението. — Ето това се казва обслужване.
Хайнеман прокара ръка по повърхността на една от сферите и напипа едва забележим улей, заобиколен от черно квадратче. Натисна го предпазливо, но нищо не се случи.
— Извинете — каза Фарли, без да се обръща конкретно към някого. Ланиер завъртя глава, тя му се усмихна и вдигна ръка. После погледна към долния край на висящия горе купол. — Извинете, но ако пожелаем да влезем в кладенеца… вратата, как бихме могли да си поставим тези скафандри… патоскафи…
— Батискафи — поправи я Каролсон.
— Да… как се борави с тях?
— Приборите се задействат чрез звукови команди, които се нагаждат към вашия език. Имате ли разрешително за екскурзия през тази врата?
— Какво разрешително? — попита Фарли.
— Разрешително от Възела. Всички врати са под техен контрол. Моля представете разрешителното в срок от тридесет секунди, в противен случай вратата ще бъде затворена за преминаване.
Спогледаха се озадачени, а времето течеше.
— Нямате разрешително — обяви накрая гласът с известно злорадство. — Вратата ще бъде затворена временно, докато специалната група разследва случая.Ланиер отстъпи назад от невидимата бариера. Двадесет метровият отвор в средата се озари в ярко сияние и изведнъж бе затворен от леко изпъкнала запушалка. Хайнеман подскочи уплашено на платформата в мига, когато сферите хлътнаха в повърхността на вдлъбнатината и изчезнаха без следа.
Фарли изруга на мелодичен китайски.
— Голяма работа — възкликна Каролсон. — И без това не ставаме за туристи.
Пейзажът наоколо бе еднообразен — докъдето им стигаше погледът, само дюни и никакви признаци на живот. Въздухът беше толкова сух, че не след дълго вече преглъщаха със затруднение. Всички въздъхнаха облекчено, когато се качиха на борда на свика, затвориха люка и се приготвиха за връщане при тръбохода.
— Истинско удоволствие е да го управлява човек — възхищаваше се Хайнеман. — Работи като магия. — Той вдигна свика над земята, увеличи постепенно скоростта и изкара турбодвигателите от гондолите. Изкачваха се стръмно нагоре и не след дълго преодоляха петнадесетте километра, които ги деляха от горните слоеве на атмосферата и плазмената тръба. — Абракадабра — рече Хайнеман, прибра турбодвигателите и задейства ракетата на опашката.
Самолетът подскочи рязко напред, прониза атмосферната бариера и плазмената тръба и навлезе в безвъздушното пространство, заобикалящо сингуларната. Хайнеман включи на няколко пъти маневрените двигатели, докато намести самолета точно под тръбохода, а скачването бе завършено от бордовия компютър.
— Бива си го самолетчето, нали? — възхити се Хайнеман и сетне си пое облекчено въздух.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Едва ли ще постигнем споразумение за пълно разоръжаване така скоро, както бихме желали — рече Герхард, докато водеше Хофман по платформата към лагера в четвърта кухина. — В момента те се страхуват повече един от друг, отколкото от нас и никой няма да предаде доброволно оръжието, преди ситуацията да се е изяснила.
— И кой според теб ще вземе връх?
Герхард сви рамене.
— Не бих могъл да се обзаложа. Всичките са упорити и неотстъпчиви, но аз лично съм за Мирски.
— Той посещава библиотеката в трета кухина дори по-често от нас — посочи Хофман.
— Има какво да наваксва — отвърна Герхард. — Руснаците не желаят войници с либерално образование.
— Все пак, да се радваме и на малкото, което сме постигнали — прекратяването на огъня и разпределянето на лагерите.
Герхард отвори вратата на столовата и даде път на Хофман. Вътре вече я очакваха четирима специалисти по земеделие — един мъж и три жени — заедно с готовите чертежи и компанелите. Тя се здрависа с всеки от тях и седна. Герхард поръча обяд и се настани на съседната маса — поне това не беше негов проблем.
— Програма за изхранваме — поде Хофман. — Отглеждане на земеделски култури и техните заместители. Добре. Да видим какво сте ми приготвили.
Събитията избухнаха само осемнадесет часа след началото на преговорите. Бурята в първа кухина бе утихнала далеч по-бързо, отколкото се бе разразила, вятърът внезапно утихна, дъждът продължи още малко и после спря. Светлината от плазмената тръба стана по-ярка, а въздухът по-топъл.
Белорезки нареди на един взвод да обкръжи бараката и задържи Мирски. Официалното обвинение беше, че Мирски е предал идеите на социализма, но в действителност и тримата замполити се опасяваха, че генерал-лейтенантът е твърде мекушав в отношението си към американците и е готов да се съгласи на компромиси.