— Ти си побъркан — засмя се Каролсон. — Един побъркан пилот-инженер.
Хайнеман изпъчи гордо глава и бръкна с палци в джобчетата на ризата си.
— Гари?
— Няма друг начин да разберем какво ни чака — рече Ланиер. — Да продължаваме.
Хайнеман довърши програмата на автопилота и тръбоходът отново се понесе с бясна скорост, а в кабината се възцари атмосфера на спокойна целенасоченост.
Когато приключиха с ускорението и тръбоходът се установи на десет хиляди километра в час, Хайнеман раздаде обяда — пакетирани сандвичи и туби с горещ чай. Хранеха се мълчаливо, Каролсон и Хайнеман се бяха настанили отзад. Видимостта отвън бе добра, пейзажът изглеждаше непроменен.
Минаха още един пръстен от пирамидални структури, а след няколко минути — трети подобен — всичките бяха свързани с широката и гладка лента, по която се движеха гирлянди от светлини.
Ланиер предложи креслото на Каролсон и се премести отзад да подремне, докато Хайнеман показваше на жените как да управляват тръбохода. В съня си Ланиер се озова в тесен самолет, над гъста джунгла, сред която се виеше река. Имаше някаква далечна и на пръв поглед невидима връзка с гледката зад стените на тръбохода. Събуди се със странен вкус в устата, разкопча колана и се прехвърли отпред. Фарли проверяваше датчиците в отворите и сменяше дисковете на записващите устройства, като ги сверяваше с информацията в компанелите. Скоро напълни цял плик с блокове, запечата го и го прибра в кутията. Накрая вдигна един от мултиметрите, които инженерите бяха конструирали още преди Смъртта и показа монитора на Ланиер.
— Да? — той погледна озадачено бързо менящите се цифри.
— Свършил е — рече тя. — Показва пълни безсмислици. Също и голяма част от другите прибори. Съмнявам се, че ще съумеем да интерпретираме и половината от събраната информация.
— Причини?
Тя поклати глава.
— Само предположения, нищо конкретно. Електрическата система на самолета функционира нормално — поне така изглежда — така че вероятно пресичаме регулиращо поле като онова, което поглъща инерцията в Камъка. Тези полета притежават странични ефекти… пространствени изкривявания, въздействия на ядрено ниво, промени в гравитационната константа… Има още едно обяснение — всички прибори са решили да се развалят днес. Иди си търси гаранционните права!
— Нищо им няма на приборите — извика от кабината Хайнеман. — Недей да ми обиждаш машинките.
— Ама че е честолюбив — учуди се Фарли. — Ядосва се всеки пък, когато заговоря за качествен контрол.
— Твой ред е — обърна се Ланиер към Хайнеман и посочи задния отсек. — Време за сън. Скоро ще ни трябваш — отпочинал и свеж.
Хайнеман нагласи маршрута на тръбохода и се понесе назад, покрай Ланиер.
— Чакай — повика го Каролсон. — Какво е това?
Сингуларната пред тръбохода вече не изглеждаше като блестящ гладък цилиндър. Повърхността й пулсираше непрекъснато в ярко оранжево и бяло — като нагорещена жица.
— Злото не знае почивка — изпъшка Хайнеман и даде знак на Ланиер да освободи пилотското кресло. После увеличи натиска на клампите върху сингуларната, за да забави скоростта. Летателният апарат внезапно се разтърси и се завъртя около оста на движение. Ланиер и Фарли полетяха назад и се удариха в купищата от празни кашони, а в същия миг Хайнеман освободи клампите.
— Ускоряваме се — извика той през рамо, опитвайки се да надвие нарасналия грохот от двигателите. — Вече не контролирам машината.
Ланиер се хвърли напред към кабината, като се оттласкваше от седалките. Зад него Фарли се опитваше да закопчае колана.
Сингуларната изглеждаше като права и нетрепваща червена линия, точно по средата на плазмената тръба. Ланиер най-сетне достигна креслото на втория пилот, намести се и закопча колана.
Отзад се чуваше шум от търкалящи се прибори и кашони.
— Не можеш ли да обърнеш назад? — извика над рева Ланиер.
— Няма начин — отвърна Хайнеман. — Спусна ли клампите и веднага започваме да се друсаме. Скоростта е тридесет хиляди километра в час, но продължаваме да ускоряваме — тръбоходът се завъртя отново и върху тях се посипа дъжд от дребни предмети.
— Четиридесет — обяви след малко Хайнеман. — Петдесет.
Радиоприемникът внезапно изпращя и от говорителя се разнесе безполов мелодичен глас:
— „… нарушение на Закона на Пътя. Вашият летателен апарат е в нарушение на Закона на Пътя. Не се съпротивлявайте, иначе ще бъдете унищожени. Вие сте под властта на Хексамоновия Възел и ще бъдете изтеглени от потока след шест минути. Не се опитвайте да ускорявате или забавяте.“
Гласът изчезна, оставяйки само тихия ромон на фоновия шум.