ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Белорезки стоеше зад настанилия се на масата за преговори Язиков, скръстил ръце на гърба си. Язиков бе подпрял своите на масата. Хофман прегледа списъка с исканията, преведе ги на компанела и го подаде на Герхард. Герхард ги прочете и поклати глава.
— Отказваме да изпълним вашите искания — заяви на руски Хофман. Тя също бе прекарала известно време в библиотеката.
— Тези хора са престъпници — отвърна Язиков. — Те отвлякоха наш колега и сега се крият някъде из града.
— Може и да е така, но ние вече се споразумяхме, че ще изградим отделни управленчески и съдебни системи. Ако ви помогнем да откриете бегълците ще нарушим споразумението.
— Те се крият в един от секторите, който е под ваш контрол — настояваше Белорезки. — А може би вие сте им дали убежище.
— Ако е така, значи не съм била информирана — отвърна Хофман. — Но се съмнявам.
— Но ще подкрепите нашия опит да създадем цивилно правителство? — рече Язиков.
— Нито ще ви подкрепим, нито ще ви се противопоставяме — отвърна Хофман. — Това си е ваша грижа. Нас ни интересува на тази маса да поддържаме мирен диалог. Нищо повече.
Язиков се изправи припряно и кимна на Хофман. Руснаците пресякоха столовата и я напуснаха през задната врата.
— Какво ще кажеш за това? — обърна се Хофман към Герхард. Генералът поклати глава и се усмихна смутено.
— Мирски е отмъкнал най-важния им човек — рече той. — Изглежда е предугадил плана им и е решил да действа пръв.
— Какво ти е мнението за Мирски?
— Не зная, може да е твърдолинеен военен, но предпочитам да си имам работа с него, отколкото с Язиков и Белорезки.
— Ще му помогнем ли?
— Да помогнем на Мирски? Не, разбира се. Първоначалната реакция винаги е най-добрата. Ще стоим настрани от тази история и ще ги оставим да се оправят сами. Освен това, Мирски не е човек, който ще моли за помощ. Да се надяваме само, че няма да се стигне до бой. Виж, тогава може и нас да забърка.
Мирски и Пагодин изведоха Виелгорски от града в трета кухина с помощта на камион, като се придържаха към сервизните пътища и едва в последния момент се качиха на главната магистрала, която пресичаше кухината по протежение на двадесет километра, права като стрела. Магистралата бе свързана с втора кухина чрез тунел.
Мирски огледа няколко сгради край пътя във втора кухина и накрая се спря на една, която му се стори най-подходяща. Беше скрита между един от гигантските полилеи-небостъргачи, които американците наричаха меганебостъргачи и редица от кули, изсечени от астероидна скала, които на пръв поглед нямаха някакво конкретно предназначение.
Сградата, която избра, беше едва на четири етажа и изглежда на времето е била предназначена за училище. Стаите на първите три етажа бяха изпълнени с подредени в редица столове, всичките с лице към гладката като стъкло стена.
Разположиха се в най-източната стая на четвъртия етаж, разопаковаха багажа, а после седнаха. Виелгорски имаше замислен и отрезвен вид. Пагодин се върна да скрие камиона.
— Нямам намерение да ти изразявам благодарности — обади се накрая Виелгорски. Беше се изтегнал на една скамейка, загледан в златните звезди върху тъмносиния таван. — Баща ми бе убит в Афганистан. Не ми казаха как е станало… военна тайна. И досега не зная. Но че всичко това е бил само едно учение… подготовка на армията в бойни условия… — той поклати учудено глава. — Десет годишно учение! Да откриеш… — той се закашля мъчително — да откриеш, че всичко е била само лъжа, една добре дирижирана и внимателно премерена лъжа…
— Не всичко — прекъсна го Мирски. — Повечето, но не всичко.
— Не мога да съм ти благодарен задето ми отвори очите.
— Винаги сме знаели по малко от тази истина, нали? За корупцията, за некадърните ръководители… за управляващите, които пазеха топлите си местенца с цената на революционните идеали.
— Дори и да не одобряваш подобни неща, длъжен си да свикваш с тях. Но да използват като проститутки нашите най-добри танцьорки и спортистки…
— Лицемерие примесено с глупост.
— А смятаха, че стоят над всякакви обвинения! Американците поне не се бояха от скандали — дори когато засягаха правителството!
Разговаряха близо два часа. Върна се и Пагодин. Известно време ги слуша навъсено, очевидно и за него темата не беше никак приятна. Накрая ги прекъсна и попита:
— Американците имат ли представа колко са били корумпирани нашите управници?
Мирски кимна.
— Винаги са го знаели, да не говорим за разкритията в тяхната преса.
— Че тяхната преса не може ли да бъде контролирана?