Ланиер взе микрофона от Хайнеман.
— Аз съм Гари Ланиер. — Като че ли това ще им говори нещо, помисли с насмешка той. — Ние сме изследователи. Ако има някакви проблеми…
— Желаете ли адвокат?
— Простете… какво?
— Веднага ще ви бъде назначен адвокат. Вие навярно сте телесно човешко същество, което настоява за пълни права пред Хексамоновия съд?
— Кажи да — посъветва го Каролсон.
— Да.
— Ще бъдете отделени от потока и ескортирани до Аксис Надер.
От летателния апарат се отдели дълга механична ръка и изчезна под корпуса на тръбохода. Прозорецът се изпълни с искри, свикът се завъртя и корпусът му се разтърси. Чу се свистене на изтичащ под налягане газ, в кабината едновременно изпискаха няколко алармени сигнала, последва раздиращ звук, още едно сътресение и изведнъж преминаха в свободен полет.
Тръбоходът беше отделен от сингуларната и изтеглен встрани. Ала свикът вече не беше скачен с него.
Хайнеман погледна нагоре, към ярко-червената линия и черната машина, която я обхващаше. С една от многобройните си ръце машината все още придържаше повредения тръбоход.
— Откачени сме от тръбохода — обяви с дрезгав от яд глас Хайнеман. — Разстоянието между тях надвишаваше четиридесет метра. — Ще отида долу да проверя целостта на корпуса.
Ланиер побърза да се намести в пилотското кресло. Закопча се с методични движения и си наложи да поеме няколко пъти с пълни гърди. Все едно, че са те ударили, мислеше си той. Не е по-зле, може би дори е по-добре…
— Не открих никакви пробойни, но предпочитам да сме вътре в атмосферния слой — извика отдолу Хайнеман.
Черната машина изостави тръбохода, разтвори широко няколко механични ръце и се приближи до самолета. Хайнеман се пъхна отново в кабината, между Каролсон и Фарли.
— Лайнарска история — рече той. Ланиер за първи път го чуваше да ругае.
Огромният корпус на черната машина закри прозореца и самолетът се извъртя. Хайнеман, който се носеше някъде в центъра на кабината, беше единственият, запазил досегашното си положение. Ланиер прелетя покрай изненадания инженер, сетне се върна обратно.
— Хвани се, преди следващото завъртане — извика той. Хайнеман протегна ръка и сграбчи облегалката на креслото. Самолетът се завъртя отново около оста си, този път толкова рязко, че рамената става на Хайнеман бе изкълчена като от ловка хватка на борец.
Инженерът изкрещя от болка, пусна облегалката и се понесе в посока обратна на въртенето. Ланиер го гледаше безпомощно, очаквайки най-сетне да дойде краят на въртележката. Отброи четири спокойни секунди, веднага разкопча колана, прегърна Хайнеман през кръста и го повлече към задния отсек. Лицето на инженера бе изкривено от болка, той отвори очи и погледна към Ланиер като дете, което си е обелило коляното.
Каролсон и Фарли се бяха отървали само с леки охлузвания. Фарли подпираше главата на Хайнеман, а Каролсон придържаше краката му, докато Ланиер оглеждаше изкълчената става.
— Кучи син! — изрева Хайнеман. — Остави ме на мира!
— Колкото по-дълго е изкълчена, толкова по-дълго ще те боли — отвърна Ланиер. — Не смятам, че има разкъсване. Божичко, как ще се справя при нулева гравитация?
— Опри се на стената, а ние ще притиснем тялото му между седалките — посъветва го Каролсон. Хайнеман изпищя и й хвърли обезумял поглед. Косата му стърчеше във всички посоки. Ланиер заклещи крак под близката облегалка и се подпря на гърдите на Хайнеман. Каролсон и Фарли го сграбчиха здраво.
— Пуснете ме — помоли с отпаднал глас инженерът, а от очите му бликнаха сълзи.
Ланиер промуши ръката си под неговата, внезапно натисна с всичка сила и същевременно завъртя ставата в обратна посока. Хайнеман изпищя отново, после изведнъж ги погледна с бялото на очите. Главата му увисна безжизнено. Беше изгубил съзнание.
— Никога няма да ни прости — обади се първа Каролсон.
— Превържете ставата и му поставете студен компрес — поръча им Ланиер. После си спомни къде са и погледна към прозореца. Черната машина все още закриваше гледката.
— Не правете опити да увеличите скоростта си — посъветваха ги отново по радиото. — Не задействайте спирачната система. Движите се към Аксис Надер.
Фарли издърпа Хайнеман на креслото. Главата му се извърна към Каролсон. Лицето му беше бледо като платно. Каролсон внимателно вдигна клепачите му.
— Шок — каза тя. После вдигна капака на бордовата аптечка, извади спринцовка с предварително приготвен разтвор и инжектира съдържанието й в здравата му ръка.
Ланиер седеше в кабината и правеше отчаяни опити да получи поне някаква информация от инструментите. Едно беше съвсем ясно — самолетът се носеше с огромна скорост.