На влизане в контролната стая на потока Олми проектира пропуска, даден му от президентството, пред телесния часовой. Стаята беше просторна, с овална форма, пространството бе изпълнено с колони от проектирана информация, а пред дежурните монитори седяха двама неоморфи. Олми се плъзна към тях и изведнъж бе заобиколен с подробни сведения за разрушения и падащ тръбоход, както и за самолета, който беше под контрола на автомата за поддръжка и управление на потока.
— Операцията е секретна, по изрична заповед на президента — изобрази Олми пред старшия неоморф.
— Не мога да се съглася — отвърна неоморфът. — Касае се за сериозно нарушение, за което трябва незабавно да бъде съобщено в съда. Ще им бъде назначен адвокат и…
— Те вече имат адвокат. Вие сте длъжен да изпълнявате заповедите на президентския представител — каза Олми. Неоморфът — тялото му беше с яйцевидна форма, обвито с тракционно поле, снабдено с две къси ръчички и съвсем човешко на вид лице отпред — се прикри зад изображението на множество бели кръгове, сигнализиращи за отстъпване под натиск. Но това не беше достатъчно за Олми.
— По нареждане на президента на Безкрайния Хексамонов Възел, съгласувано с президент-министъра, вие сте отстранен от служба — заяви той. Неоморфът протестира яростно с гъгнещи звуци и трепкащи червеникави изображения, но въпреки това се подчини и напусна стаята.
Олми зае мястото му и размени погледи с втория неоморф.
— Случаят няма да стигне до съда — обяви той.
— Вече предадохме съобщението — каза вторият неоморф.
Олми телепроектира кратко послание до кантората на Сули Рам Кикура в Централния град. Пред очите му се появи стилизирана лична емблема.
— Сер Рам Кикура в момента отсъства. Разговаряте с един от частичните й представители. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Въпросът е спешен. Чакаме нови гости. Появиха се в нарушение на Хексамоновия закон. Делото по случая трябва да бъде прекратено незабавно, по нареждане на президента. — Той изобрази нужния код.
— Прието — отвърна частичният. После поклати глава и за миг заприлича ужасно на своя материален първообраз. — Да знаеш, Олми, непрестанно ми създаваш проблеми. — Частичният изключи връзката, Олми откри нов комуникационен канал, този път до Аксис Надер и помоли франта да придружи Патриша до хангара за инспекция. Междувременно издаде нареждане да бъде разчистено движението до там. Това, естествено, щеше да предизвика немалко излишни вълнения и неприятности, но нямаше начин да бъде избегнато.
— Ще ни трябват още жилищни помещения — приключи той. Франтът също си записа кодовото изображение и изключи.
Едва сега Олми насочи цялото си внимание към автомата за поддръжка и управление на потока.
— С тях всичко ли е наред? — попита той, заобиколен от настойчиви оранжеви изображения.
— Не са наранени от нашия автомат — отвърна леко разтревожен неоморфът.
— Даваш ли си сметка, че операцията е напълно секретна? — запита го Олми. Неоморфът се озари в мекушаво-зелено. — Добре. Тогава насочи апарата и нарушителите към хангара за инспекция.
След това Олми напусна станцията и се отправи с най-бързата шахта към Аксис Надер.
— Какъв е броят на присъстващите във летателното средство? — запита гласът.
— Четирима — отговори Ланиер. — Един ранен.
— Всички ли са телесни?
— Ние сме хора. А вие какви сте?
— Намирате се в приемната за незаконни превозни средства. Не правете опити да избягате, залата е заключена.
Черната машина отдръпна механичните си ръце и се отдалечи от самолета. Ланиер откри, че се намират в просторен и изрядно подреден хангар, с гладки стени в черно и сиво. Точно пред прозореца на пилотската кабина се извиваха сребристи кабели. Самолетът висеше на кабелите, които бяха прикачени за металическа издатина под тавана. Трима огромни механични работници заобиколиха корпуса и го тласнаха встрани. Крачеха с тънки, деликатни крака, снабдени с множество съчленения, а масивните им тела се състояха от полусфери, свързани с черни гъвкави кожуси.
Никъде в целия хангар не се виждаше жива душа. В двата срещуположни края бяха разположени елипсовидни портали, високи приблизително четири метра, вратите им бяха отворени, но нямаше и следа от евентуални посрещачи.
— Желаете ли да разговаряте с човека, който потвърди вашата идентификация? — обади се отново гласът, по-приятен и мелодичен от когато и да било.
— Кой е той? Кой ни е идентифицирал?
Следващият глас разпознаха веднага.
— Гари, тук е Патриша. Разбрах, че сте четирима. Кои присъстват?